Денчо Владимиров

Ехо от една закрита за журналисти регионална партийна конференция

В големия тракийски град П. се състоя конференция на съвсем модерна вече, лява партия.

От пресцентъра й предварително надлежно журналистите бяхме уведомени, че форумът е закрит за нас.

Приказките за гласност вече отдавна не са в обръщение и никой не обръща внимание за това, че се нарушава масово закон за достъп на журналистите до информация.

И тогава у мен заработи… въображението!

Вместо реално, си влязох като журналист в залата на форума… виртуално.

И ето каква репортажна картина ми представи въображението:

… Видях да се редуват красиви героични саможертвени самоотводи на кандидати за мястото на шеф на местната организация, стара изпитана хватка - така щото старият любим за свитата си председател отново да е начело пак на белия кон и да води членската маса в грядущето и по-често в ресторантите след тежки пленарни заседания.
Но ето, виждам, че в залата се появил проблем - един от кандидатите, номиниран от основни организации по места, не си бе направил самоотвод!

- Къде е тук партийната дисциплина, другари! - стъписани бяха много от делегатите и делегатките на конференцията на съвсем променилата се на почти 180 градуса модерна лява партия.

Нямаше как - трябваше да му се обсъди кандидатурата и на този недисциплиниран кандидат, като преди това процедурно се направи на пух и прах, разбира се. Фасулски проста работа за опитните партийни работници бе това.

И председателят на комисията, стар опитен апаратчик с придобит допълнително и евросоциалистически конферентен опит от семинари в Брюксел, започна атаката:

- Абе, направихме проучвания за този кандидат - каза той с лек английско-френски акцент и се усмихна снизходително. - Другарят се оказва обаче съвсем, ама съвсем неперспективен ръководен кадър! Е, наистина се оказа, че имал вече някакъв организационен опит като партиен ръководител.

Но, другари и другарки, налице са ред смущаващи факти! Представете си - кандидатът живеел, заедно със семейството си, като последен бедняк, скромно, на квартирка! Единственото му богатство било - книгите в квартирата! Ни телевизор, ни хладилник, ни климатик! За кола да не говорим!

Корделата на бомбето му била овехтяла съвсем! Виждали са го партийни другари зиме да ходи със скъсани обувки! А в същото време този особняк е давал, когато е бил народен представител пари за крайно нуждаещи се работници!

За тази цел, хо-хо-хо, спрял да пие и кафета - за икономисване на пари за работници и болни другари. А когато той сам се поболял и се залежал дълго, и дошли в квартирата да му донесат заплатата като на партиен ръководител, той се развикал, тъй че брадата му се разтресла чак:

- Да ми се мащате от главата, аз цял месец съм на легло, не ходя на работа! Как мога да получавам пари, без да съм работил???

Та, същият този, кандидат, който са ни предложили да оглави модерната ни лява регионална партийна организация, представете си, е ходел, ще си умрете от смях нали, ходел е… пеш на работа, с триста зора едва го кандардисали да се качи на возило, което започнали да му изпращат, когато вече едва можел да се придвижва с бастун.

Като общински съветник пък се отказал да ползва гратисни билети за театър, за които другите му колеги от общинския съвет се нареждали да получават по няколко пъти, за да водят на театро цялата си рода. Този кандидат, представете си пак, нито веднъж не е използвал партийното си положение за себе си и семейството си.

Не давал да го честват, да го хвалят, а когато все пак му подарили за юбилей килим, само дето не го изхвърлил навън. За него е било лукс да има в стаята си килим, когато работниците гладували и децата им ходели със скъсани дрешки.

Едва се съгласил да му постелят този килим на голото дюшеме на квартирата. Все пак било юбилеен подарък от другари, да не ги обиди.

Веднъж му дошъл на гости чешки партиен функционер. Чехът бил изумен и казал: „Маминко, как е възможно пан партиен ръководител да живее така бедно?”

Е, другари, преценявайте, как може такъв човек с такива аскетски неевропейски разбирания да ръководи регионална организация на модерната ни лява партия?!

Знаете, че европейският стандарт на ръководителя социалист у нас вече отдавна е съвсем друг! Няма да повярвате, но той, кандидатът, който обсъждаме, няма дори една банкова сметка, не притежава, както посочих вече, нито кола, нито правоспособност за МПС, не се е качвал на яхта за коктейли на бизнесмени, няма и вила. За импулсираща го млада приятелка да не говорим…

Жена му пък не оглавява ни фондация, ни клъстър, не заема високоплатена обществена длъжност… „Не сме в партията, за да печелим и да се възползваме от нея!” - казват, че са го чували да се гневи въпросният кандидат.

А това е в разрез с принципа на много наши партийни ръководители още от времето на другаря Живков, които са давали и продължават да дават широк път за изява на членовете на своя род да се реализират на високи служби у нас и в чужбина…

А ето, че се намери кандидат, който да върви против тази линия на партията, обструкция да й прави!! Намери се черна овца в нашите редици! Е, какво ще правим с този кандидат, другари? Според мен той е категорично неперспективен като партиен ръководител, липсват му основните съвременни качества за такъв! Така ли е?

- Ами …така е - оглеждайки се, потвърдиха становището в залата.

Само един от делегатите на конференцията набра кураж и попита:

- Ама не разбрахме как се казва неперспективният кандидат?

- Абе … ето сега ще намеря листчето с името му, а, ето го, Димитър се казва, Димитър… Братоев, ех, къде ми отидоха очилата пак, а, не бил Братоев, а Благоев. Значи решаваме - неперспективен за ръководен кадър на партията, отпада от гласуване…

Ето така попаднах на закритата за журналисти конференция на лявата модерна партия в П. виртуално, а вие ще решите дали не съм видял нещата и… реално.