Кънчо Великов

Моля ви, тихо!… Чувате ли бурята в Балкана? Век измина и нов захваща. По урвите се носи дух и търси костите на ония, забравените. Забравихме ги! Защо? Накъде вървим?

Кой ни води през пустинята на бездушието - пустинята България, “що най-любя на света”? Бягаме от нея, сякаш е прокажена, забравили “Обичам те, обичам,/ о Родино света…”

Какво обичаме сега и към какво се стремим? Към Европа? Европа, на която и ние сме дали толкова много. Европа - оная, догматичната, когато тук, в Патлейна, са скърцали перата, а лъчите на Търновската книжовна школа са разсичали мрака средновековен.

Едно градче, сгушено под високата гръд на Балкана, даде титана на българската духовност. И този титан - Иван Вазов, възроди духът на България.

А сега “линее нашто поколенье”. Кой днес ще развее пряпорец и ще засвири на гусла? Вече приличаме на стадо без водач. Знайно е в чии кошари попада такова стадо.

Промениха ли нрава си вълците? Да, станаха по-алчни и агресивни. Возят се в лъскави джипове и не си водят записки за ограбеното.

“Записки по българските…” нови страдания ще напишат внуците или правнуците ни, ако изобщо не изменят на езика “свещен на нашите деди”.

Дано тогава, тръгнал от село Медвен до читалището в Русчук, се събуди духът на Джендо. И отново да извърви пътя от гегата до перото, да ни напомни, че сме българи.

Защото за него “святата истина” е била “знамето”.

Далече е Медвен от Сопот. Балканът е гръбнакът, който ги свързва. Той обединява от двете си страни чедата на тази земя.

Какво ни е нужно, за да останем и пребъдем на нея? Трябва ни здравата гега на един духовен пастир - да ни завръща от кривия път, да ни пази от свирепите вълци.

И една гусла ни трябва, настроена на нова-стара мелодия.