Денчо Владимиров

поетичен дневник

ДЕТСТВА

Мама куклите реди.
В детството си кукли не редила.
С парцалче и с цветче
своя ден,
вместо с кукли скъпи
е красила…

Мама куклите реди.
Нежно ги залисва.
В очите уморени от живот
се усмихват
забравените детски светове…

1976 г.

ВЯТЪРЪТ ОТ ДЕТСТВОТО

Някога, когато свиреше вън вятър,
зад прозорците на топло
опирахме нослета,
притаени до стъклата…
Весело пукаха
в печката дървата,
знаехме, че вън е зима
и музика красива
бе в детството ни този вятър…
Вятърът и днес си свири,
заскрежени са стъклата.
Радиатор топлината пръска
и опъваме в кресла краката.
Вън понякога се вслушваме
и досада зла ни гони:
„Ух, кога ще стихнат вече
тия западни циклони!..”
Вятърът от детството
чуваш ли го още,
вятърът от детството -
кой ни го открадна?

1980 г.

БЪЛГАРСКА ХРОНИКА

Бедният баща го вкъщи
с вечеря топла не посрещат,
бедният баща не чакат
на входната врата,
бедният баща вкъщи е несретник,
на масата го чака само
студената чорба.
Бедният баща в утрин
с чай, кафе, не будят,
на крак е преди своите деца
след безсънни нощи в свят изгубен,
изтерзан от свойта самота.
Бедният баща, живял във честност,
презрян е днес и от своите деца,
щом в този свят безчестен -
не продал е
съвест и душа.

2012 г.