Недялко Месечков

„Майстори” - драма в четири действия от Рачо Стоянов, издание на Д-р Ж. Маринов, София, 1927 г.

Нашата драма отдавна чака своя майстор. В дългата върволица от български пиеси надали ще се намерят 3-4, които оправдават съществуването си.

Останалото е само безплодни опити. Всички пиеси с изключение на няколко страдат от най-важния елемент на драмата: вътрешен строеж, психологическата черта не е дадена правдиво в направление на художествената истинност.

И ето, Р. Стоянов ни поднася „Майстори”. С появяването просветва надежден светлик: родната драма тепърва оправдава себе си. Първите лъчи на утрото обещават светъл ден. Нашата драма почна да намира своя майстор.

„Майстори” на Р. Стоянов е сполучливо приближение до народната същност. Авторът сплита драматическия конфликт върху повелята на миналото.

Двамата майстори резбари Найден и Живко са се разделили като врагове. Минават седем години, вторият се връща от своето самоволно изгнание и узнават двамата, че са обичали една жена: Милкана.

Но повелята на съдбата я накарва да стане жена на Найден.

Обзалагат се за майсторство, към тоя облог се прибавя и втори: Милкана. Победителят ще спечели жената.

И накрая тя умира от ръката на Найден, от ръката на този, когото иска да спаси.

„Сега нашият облог е свършен - и двамата ние загинахме като майстори” (реплика на Живко).

Авторът правилно е издържал линията в очертаване характерите. Правдиво е даден психологически строеж на драмата.

Външните ефекти липсват, те са повече вътрешни, които са по-ценни за една пиеса.

Темпото на действието не се нарушава, с изключение финала на четвъртото действие: убиването на Милкана става прибързано, но драматическият проблем е поставен художествено правдиво и правилно разрешен.

Психологическата схема на драмата и художествената истина я правят твърде ценна в нашата драматична книжнина.

——————————

в. „Бургаска поща”, г. 3, бр. 568, 24 март 1928 г.