Христо Черняев

Всички сезони, години и времена са негови. Виждал съм го по паметниците на много места в България. Все с тази карабина с натъкнат нож, все с тази тежка раница.

Все с тези изконни български черти, сякаш смален от големия товар на дълга си, той неизменно излъчва своето величие.

Той не е просто един спомен. Той е съдба на народа ни. Участвал в която и да е война, той никога не се е бил за царе, а за нашата майка - България.

Неизвестният воин е неин верен до смърт син и такъв ще си остане во веки веков. Всички сме били войници, но той е вечен, защото никога не минава в запаса.

Кой е той? Откъде е? Не е ли Стаменпанчевият войник, който се е простил с невръстния си син, потегляйки за фронта.

Не е ли войникът от Сливница, от Булаир и Одрин, от Чаталджа и Люлебургас, от завоя на Черна и от Владая. Или е от Страцин, Драва и Балатон. Отвсякъде е.

Къде ли не се е носило неговото победно „ура”. Къде ли не е звучало страховито това „беж на нож”. Той е виждал посоката само на знамето. Летял е през окопи и снарядни ями, под желязната градушка на куршумите, под свисъка на мините, за да запази всяка педя родна земя.

Неизвестният воин! Въпреки че не го извикват на тържествените проверки, той е известен на всички. Той е вкоренил бронирания си дух в нас.

Дал ни е беззаветен пример за вяра, воля, твърдост, издръжливост, за победа на всяка цена, за крачки, но само напред, за другарство и самоотверженост, за готовност да падне, но с рана в гърдите или на челото си, а не в гърба.

Връхлитал е разярен като лъв. Раняван, измръзвал, без дъх в горещите битки. Гладен, бос, непобедим, невероятен. Помним песните за него „Велик е нашият войник”, „Бдинци, лъвове - титани…”. Коя майка не го чака. Дори в гробния си сън. Коя дъщеря или син по дядовазовски не питат „Иде ли?” Кое либе или невеста не го жалеят.

Неизвестният воин!

Неговото величие е безсмъртно. Във всички поколения.

Неговата слава не е отшумяла с ека на бурните боеве и няма да повехне. Тя е жив огнен венец, сплетен от кръв, мъка и радост.