ЗНАМЕНИЕ
ЗНАМЕНИЕ
Немците, когато се изтегляли,
баба ми една пробита каска,
хвърлена в градината, намерила.
И решила края на войната,
като посадила в нея здравец.
После дядо тръгнал на война
и се върнал с ордени „За храброст”.
Баба ми, която до смъртта си
не умееше да се подписва
и когато пенсията народна
получаваше, поставяше си палеца,
беше проумяла всички планове
и стратегия, и мощ военна,
като посадила корен здравец
не в саксия, а в пробита каска…
Ала никой за това не знае.
***
А иначе изкуството е труд!
Троха е славата, троха отронена…
А ние, като гладните врабци
боричкаме се, трепем се настръхнали,
за да се свием после в перушината
проскубана на нашите илюзии,
че сме заситили глада си…
А той, гладът,
изкуство е!
Той учи две и двеста да разбираш,
през иглени уши да се провираш
и пак да си останеш с твърди кости.
Да, той, гладът,
изкуство е!
Той учи да целунеш хляба,
преди да е в ръцете ти…
Той учи
да вярваш
единствено на мъртвите герои,
защото те самите бяха хляб.
А иначе изкуството е труд!
МУЗИКА
Защо забрави музиката, брат!
Лежи в калъфа старата виола,
а вече вее есенният хлад
и млад кърпикожух пръстта пробол е.
Какво те спира, че не трепва звук
в душата ти - душата й да звънне?
Но зная аз - ще дойде ден и тук
ще грейне песен топла. И ще зъзне
навън злината, спирала кръвта
спокойно да тече по свойте дири.
Тогава оставете го да свири
и той ще ни обича затова!
ЛИКО
Когато пролет загърмеше лудо,
със пъпките черешови и крушови -
със дядо ми - известен овощар -
отивахме в гората за лико.
Ликото от гората на липата
добива се. Ала липата трябва
да не е нито стара, нито млада.
И още нещо - трябва да е права.
Нарязаните тънки, дълги ленти
се натопяват, за да падне лесно
кората мъртва от кората жива,
която се нарича и лико.
Това е всичко… Жилките лико
използваше ги дядо за калеми,
когато ашладисваше дивачки.
А те му се отплащаха богато…
Защо? - Не знам. Но мисля си сега
дали не им присаждаше душа,
която забинтоваше с ликото…
ГРЪНЦИ
През мартенските изгладнели дни
пристигаха троянските грънчари.
Големите им писани каруци
и кончета, глеждосани от пот,
домъкваха безценния товар.
Едно напевно „Грънци, грънци, ааа!”
на кръстопътя сбираше жените.
И заизмъкваха ги от сеното.
Разменяше се пълно срещу празно:
паница боб - за шарена паница,
бърдуче царевица - за бърдуче.
Да можеше сега така да викна
и аз на мартенския кръстопът:
- Поезия, поезия! Насам!
И срещу пълно пълно да получа.
Но думата ми беше за грънчарите.
СЪВЕТ ПО ВРЕМЕ НА КУШИЯ
Недей преуморява коня! - още ти е нужен.
Дръпни юздите му сега и избърши потта му.
Със старичкия чул го наметни - заслужил е!
Дори торба със зоб да му дадеш е малко.
Така ли смяташ? - Давай! - пък каквото ще да става?
Ти нямаш право! - Конят си е твой - а не под наем.
На победителя овес полага се… Но трябва
да мислиш ти за коня - труд ви чака всеотдаен.
И не за ден. И не за два. Виж - нивата е бясна
от бурени и коренища - трябва да се чисти.
Така че сметката си сам прави - да ти е ясна.
Недей преуморява коня! Или - както искаш…
ИЗВЕСТНОСТ
Жената бе огромна и дебела
и десет души пъшкаха под нея,
додето я доносят за опявка.
А попът много сръчно я опя.
Тогава всъщност стана и кавгата:
носачите тъй бяха се измъчили,
че никой не посегна към ковчега.
Спогледаха се - няма накъде!
И пак поеха тежкия товар…
Отдавна беше. Близките й хора
понякога си спомнят и за нея…
Но тия, десетте, които носеха
ковчега, няма да забравят никога
туй погребение на тежестта…
Така че всеки с нещо е известен.
ОБЛАЧЕ
На Е. Каранфилов
И все остава нещо да горчи
след луда радост и след луда обич…
И дълго крият нашите очи
едно горчиво облаче.
Ах, облачето, облачето дим!
Кога бе там, сега е тук, а после?
Ще изтънее и ще се стопи
като свещ восъчна…
Но ще остане дълго да горчи
във някой спомен дълъг и нелесен
за него… И в добрите му очи
ще зрее нещо…
Я сълза, я песен?
