Дулинко Дулев

А всичко е известно преди мене.
И лошото е, че и сам го знам.
Защо ви е от мен стихотворение,
щом чели сте творбите на Хайям?

Признавам си побърканите нощи
и с право ме наричат “ветрогон”,
но в пиене и в стиховете още
далеч съм от великия Вийон…

Душата ми в родилни болки стене
и аз готов съм нещо да ви дам.
Но чувам стих, написан от Есенин
и в миг преглъщам своя стих от срам…

Не бях любим на Лора или Мина
В нещастни дни и в проза съм роден.
Така не казах на едничката любима:
„И все така съм тъжен, Люсиен!”…

Решах ли пък да пиша сатирично
и спретнех нещо, по-така, от сой,
прекъсваха ме доста неприлично:
„Това е епиграма от Радой!”

Едно написах. Но се чудя аз ли
твърдях на времето пред другите край мен:
„Дворците ще превърнем в детски ясли!”…
Ще ги превърнем, но на Куков ден.

И тъй като успехът ми е нулев,
оставам си на разградско ниво.
И се подписвам: Ваш Дулинко Дулев…
И толкоз. Повече какво?