Иван Бориславов

Сезон на бялото очакване -
неуловим и тъжен миг
в самия край на паметта ми…
И виждам кръг от тишина
или небе между крила на птици.
Дърветата
замръзват в снежни същина -
замръзват облаци и часове…
Върху снега рисувам
детелината на твоята усмивка.
Разтварям се във нея.
И ми се струва, че я губя.
Ала това е толкова невероятно!
Прииждат в мене
дните с цвят на дъждове и люляци,
приятелите ми от детството пристигат
и идваш ти,
ухаеща на светлина.
Разбирам участта на Ной.
И продължавам да пътувам -
да бъда тука и навсякъде:
в зеленото начало на тревите,
във жълтото узряване на плодовете.
И продължавам да живея
в тропика от южни чувства
с един безсмъртен гълъб във ръцете си!