ЗА ЦЕЗАРИТЕ
Странни същества сме хората. Толкова странни, че сами не се разбираме. А едно нещо, дето не го разбираш, колкото повече го мислиш, толкова повече те плаши…
Всички в квартала се страхуваха от Валтер. Не защото беше кръстен на пистолет, глупости! Просто излъчването му беше бандитско. И славата му беше такава.
Иначе дребен за мъж, говореше се, че лежал в затвора за убийство. И то за какво посегнал - за едно нищо и никакво - някой го напсувал на майка. Че то на майка кой не псува? Ти да си чул някой да попържа на баща?
А имаше Валтер едно куче. Прекрасно животно - каракачанка, та дрънка! Хората и от кучето му се плашеха, защото беше едро - към 70 и нагоре кила, а Валтер го пускаше без намордник, без каишка, без ни-що!
Извеждаше го два пъти на ден и само докато му се мернеше муцуната на входа, даже вятърът си обираше парцалите и отиваше да духа в други квартали.
След него майките обрулваха децата си като круши от катерушките и ги прибираха по апартаментите. И ставаше едно тихо, тихо - муха да кацне, ще я чуеш как се приземява на тротоара като с чартърен полет.
А Валтер се разхождаше като цар и сякаш нямаше сила небесна, която да му се опълчи.
- Цезаре - казваше той на кучето, - беж, мойто момче, яхвай кучките! Скъсай им опашунгите, бе, сега ти е паднало! Пич си ти, пииииич! Аз за тебе, ей! Аз за тебе човека убивам!
А Цезар го гледаше в очите и подскачаше, и място не можеше да си намери от радост, сякаш разбираше с цялата си кучешка душа колко много, колко страшно може да обича човекът.
Навярно ако в тоя момент някой само посмееше и една крива дума да каже на Валтер, кучето щеше да му прегризе гърлото от раз.
Но всички съседи благоразумно си стояха и мълчаха на безопасно разстояние отвисоко.
И пак ги беше страх.
Като му омръзнеше да се перчи, Валтер свирваше с уста и Цезар моментално хукваше обратно. Беше истинско удоволствие да го гледаш - изпънал силно тяло като стихия, сякаш не тичаше, а се носеше по въздуха.
И колкото и силно да бягаше, щом стигнеше до човека си, забиваше лапи в земята и се заковаваше точно на една ръка от него - да го погали. После двамата се прибираха, без да бързат - с достойнство, каквото се полага на истински господари, - и кварталът отново започваше да диша като след вечерна проверка.
Жените се сърдеха на мъжете, че никой не смее даже на кварталния да се оплаче, ама то от какво да се оплачеш? Че ти треперят гащите от страх, защото идея си нямаш какво му е на тоя катил в главата и дали няма ей тъй, за кеф само да каже на кучето “Дръж!”?
То ако за такъв страх приемаха жалби, половината град щеше да подава оплаквания денонощно.
Един следобед Валтер излезе по-рано от обикновено. Щом видяха кучето, хлапетата се изпокриха като пилци и градинките опустяха. Цезар погледна своя бог и като чу познатите думи, хукна накъдето му видят очите.
Знаеше, че богът беше там, на един дъх зад него, и го пазеше. И улисан в кучешката си радост, пресичаше улицата на бегом - ту към реката, ту към блока, където вярваше, че една обичлива ръка чака да го помилва.
Не видя изобщо микробуса, който се зададе от горния край на пътя. Впрочем, никой не го видя, докато не се чу един тъп удар, сякаш дърво се удря в дърво. А после се изви протяжният вой на спирачките…
Микробусът спря, един едър мъжага слезе от него и притича до проснатото на асфалта куче. Лошо го беше ударил, дума да няма - животното вече береше душа. Главата му беше извъртяна встрани под един почти невъзможен ъгъл.
Все едно някой я беше усуквал, докато измежду зъбите потече кървава пяна. Мъжът се повъртя малко и като видя, че никой не идва, напсува кучето на майка и отпраши с буса.
Когато се изгуби в далечината, Валтер се приближи и подритна Цезар с крак. Кучето не помръдна. Човекът се наведе, хвана още топлия труп за краката, завлече го до реката и го пльосна в мътните й води.
Милостива река беше тя - пое тялото Цезарево, залюля го в прегръдката си и го понесе надолу, надолу. Далече от хората, далече от страшната им обич.
Няколко дена Валтер не се появи. Но в едно мързеливо котешко пладне хората отново го видяха да слиза. До него пъргаво подскачаше друг Цезар - великолепна немска овчарка на около 5-6 месеца.
Никой не му обърна внимание…
