Красимир Власев

МИСТИКА НА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА

Родопските ливади зеленеят сочни.
Стада пасат и носят звън на чанове.
Ог туристически агенции насочени
пристигат немци, шведи, англичани…

От чамов мирис въздухът лепи.
Опитват гостите
от гозбите по малко,
и удивление в очите им кипи,
като забравено на огън мляко.

Над покривите каменни
витае чужда реч,
невписваща се никак в интериора.
Настръхнали боровете
мълчат като пред сеч,
а всъшност чужденците са приятни
хора.

Но някой между тях ако реши
да се провикне: “Acntung” или “Hello”,
викът му мигом ще се разруши,
защото чужда реч
остава тук без ехо.

ДЕНЯТ НА БЛАГОДАРНОСТТА

Благодарен съм
на толкова много хора и обстоятелства:
на рижия залез, профила ми издължил,
на гаровия пирон, създаващ илюзията,
че се движи в обратна на влака посока,
на ехото, върнало вика ми беглец,
на алпиниста, изкатерил гравитацията,
на безтегловността, строшила всеки кантар,
на уморените гърди на младите майки,
на извънземните, доказали, че не съществуват…

В този ден президентът на САЩ
по традиция помилва по една пуйка,
а аз ще помилвам едно врабче,
като прогоня дебнещата го котка.

***
Всичко има начало, среда и край.
Къде съм аз в тази последователност?
Прецъфтяха цветята с имена на жени -
отиде си лятото, но пред тебе цъфтят
още толкова много възможности.

През октомври есента като ръжда
избива по листата на дивите кестени.
Ако скъсаш всички календари
дните ти ще станат ли анонимни,
както е анонимно съжителството
със съседа, всеки ден еднакво висок,
с листопада задружен и кратък
и с очевидността, която ти пречи
да откриеш петте разлики
между коляно и лакът.