ТАЙНАТА
Всичко започна в началото на една далечна есен и внезапно преобърна живота ми. Бях на осемнадесет години, ученичка в единайсети клас.
С приятелките ми, Милена и Надя, решихме да отидем в новото модерно кафене „Виена”, което се намираше извън града, в парка до морето. Бяха ни казали, че е красиво и приятно.
С Милена и Надя се уговорихме да се срещнем в неделя, в пет часа следобед, в градинката до гарата, под часовниковата кула.
Отидох по-рано и седнах на една пейка, за да ги изчакам. Беше топъл септемврийски ден. Кестеновите дървета срещу мен приличаха на високи войници в камуфлажни униформи с преливащи се цветове: зелени, кафяви, червени, тъмножълти.
Пред пейката, на която седях, имаше алея с чудни хризантеми. Небето ясносиньо, без нито едно облаче, беше като огледало. Мислех си: колко е хубаво, че в неделя не съм на училище и бих отишла, където си пожелая.
Никой не може да ми каже какво да правя, къде да ходя и с кого да бъда. Бях в единайсети клас, самостоятелна и независима, а за да изглеждам по-голяма, се бях гримирала и леко начервила устните.
Харесвах се и сигурно и други ме харесваха. Очите ми - светлозелени, косата ми - кестенява, устните ми - плътни, а тялото ми - хармонично. Тренирах плуване, състезавах се и неведнъж печелих медали.
Милена и Надя дойдоха заедно. Качихме се в автобуса и след около двайсет минути бяхме в квартал „Лазур”, където беше кафенето, просторно, светло, модерно, със сепарета, с ниски маси и фотьойли. Имаше дансинг, а срещу него малък подиум с пиано.
Беше ранният следобед и нямаше много хора. Избрахме маса до огромния прозорец, откъдето се виждаше морето. Решихме, че ще пием не само кафе и си поръчахме и по едно малко уиски.
Сервитьорът, млад и самонадеян, бързо ни сервира питиетата, като не пропусна да ни попита на колко сме години. Излъгахме го, разбира се, без да ни мигне окото.
Бъбрехме и крадешком се оглеждахме да видим дали няма момчета, които да привлекат вниманието ни и точно, когато поглеждах към вратата, изтръпнах и се вкамених.
В кафенето влезе баща ми, но най-шокиращото - не влезе сам, а с млада, може би двайсет и няколко годишна дама. Баща ми в елегантен светлосин костюм, а младата жена до него в червена рокля, твърде къса, откриваща изящните й дълги крака, с високи токчета, с хубаво стройно тяло и с дълга руса коса.
Не исках да повярвам, че виждам баща ми, но за жалост не грешах. Това беше той, до младата красавица, прегърнал я леко с дясната си ръка. Очаквах всеки миг той да ме види и да се приближи към мен, но не ме видя. Беше твърде зает с дамата до себе си.
Седях неподвижна и трескаво мислех. Вчера баща ми замина в командировка за столицата и каза, че ще се върне след два дни, а сега го виждах тук, в кафене „Виена”.
Той и младата жена се насочиха към ъгъла на кафенето и седнаха в едно отдалечено сепаре. Милена и Надя не познаваха баща ми, но забелязаха, че нещо става с мен и разтревожени попитаха какво ми е.
Казах им, че изведнъж ми е прилошало и трябва да си тръгна. Искаха да тръгнат с мен, но ги помолих да останат, а аз почти тичешком излязох от кафенето.
Вървях, а в главата ми бушуваше буря. Сто пъти се запитах: това татко ли беше и сто пъти си отговорих, че той беше. Не можех да повярвам. Беше излъгал, че отива в командировка, а до този момент бях убедена, че той никога не лъже, че е най-добрият и най-грижовният баща на света.
Никога не бих предположила, че има любовница. Вярвах, че обича мама. Какво е това, питах се разгневена. Нима моят баща е лицемер? Нима живее два живота? У дома и при тази хубава млада жена. И какъв е този елегантен светлосин костюм?
Та той замина в командировка с кафявия си костюм, който добре познавах. Нима някъде, в някой апартамент, той има друг гардероб с други дрехи? Усещах как ставам все по-яростна и гневна.
Идваше ми да се върна в кафенето, да се изправя пред баща ми и младата му любовница и да й ударя една зашеметяваща плесница. Само че не знаех на кого да ударя плесница - на нея или на него.
Баща ми ни беше лъгал. Може би отдавна беше лъгал мама и мен. Беше ясно, че познава тази жена не от вчера и сигурно често се среща с нея, а мама и аз дори не сме подозирали това.
Исках да се върна и да му наговоря най-обидните думи, затова че ни е мамил, че ни е лъгал, че не е този баща, когото познавах и който съм искала да бъде.
Бурята в главата ми не спираше. В очите ми напираха сълзи и не знаех дали са от гняв или от мъка. Питах се баща ми наистина ли обича мама или всичко е било един голям театър.
Театър, в който е играел ролята, че ни обича мен и мама, а мама, нещастната, дори не подозира, че той има любовница, че се забавлява с нея. Мама работи, старае се всичко у дома да е така, че той да е спокоен и доволен.
Вървях като дрогирана. Дали да кажа на мама какво съм видяла, или да кажа на татко, че знам, че има любовница. Не можех да реша. Знаех, че ако си замълча, мълчанието ще ме измъчва и преследва като хрътка.
Неусетно излязох на плажа и тръгнах по пясъка покрай морето. Вълните безшумно докосваха брега. Гледах морето и си повтарях колко отвратителен и объркан е животът. Не! Ще кажа на мама. Тя трябва да знае. Не, ще кажа на него! Той трябва да си признае и да не се среща повече с любовницата си.
Решавах да направя ту едното, ту другото, но дълбоко в себе си усещах, че ще сгреша, че ще объркам всичко. Не исках мама и татко да се разделят. Исках той, мама и аз да продължим да живеем така, както досега. Все едно, че нищо не беше се случило, но беше ли възможно това?
Плачех и сълзите ми, солени като морето, мокреха лицето ми. Как е възможно това? Не спирах да се питам. Представях си как мама ще реагира, ако й разкажа всичко това.
Предчувствах. Тя нямаше да се направи, че нищо не е станало, ще вдигне скандал и от това най-много се плашех.
Прибрах се. Реших да не казвам нищо, нито на мама, нито на татко. Само исках някак да разбера коя е тази млада руса жена и откога татко и тя са заедно.
Никога не разбрах коя е тя, а може би и не исках да разбера. Мама и татко продължиха да живеят в лъжа.
И сега, след толкова години, се питам правилно ли постъпих, или сгреших? Не знам. Само понякога си мисля, че татко може би наистина е обичал младата русокоса жена.
