ВАЛИДОЛ
Из „Ангели на моста” (2019)
ВАЛИДОЛ
Изглежда
да не съм във форма…
Тази мисъл
ще ме досегне изведнъж
със соло
на умираща флигорна
и пристъп на вечерен дъжд.
И някакъв приведен силует
под мокрите дървета ще премине,
подобно стих
на прокълнат поет…
Подобно Яворов без Мина.
***
Ще си остана и
с последните метафори
на листопада…
Да ги люлея безполезно,
безкрайно
и болезнено
за хвърчила, изпуснати във вятър…
За пера на райски птици.
Метеори,
падащи от светове,
където съм отивал винаги -
и съм изгубил
естествено
като любов и възраст,
годишно време -
и всички заедно
в един безумно
измислен миг.
ПТИЦИ
Отчаяни от чучелата,
си отиват
високо над лозята птици…
Но аз не мога -
и не искам
като тях!
Ще си отида,
ако ме залеят до гърди
водите хладни…
Които пак ще завъртят турбината!
