КРАЯТ НА СВЕТА
Беро Куриера и Мамеда Майната бяха клошари. Живееха в лозята на градчето, където все по-рядко ходеха бившите собственици на вилите, останали от времето на соца. Общността на бездомните и клошарите нарастваше и трябваше да се самоорганизират, за да има мир и спокойствие. Имаше нужда някой да вземе властта в лозята и да уреди обществения живот на изпадналите асоциални типове.
С тази задача се самозае Беро Куриера. Така му викаха останалите. Този прякор се бе лепнал за момчето още като беше малко и живееше в Дом за деца без родители в Каварна. Там участва в постановка на самодейния театър към интерната в ролята на революционер. Ставаше дума за Априлското въстание, където той играеше ролята на таен куриер на Бенковски. Оттогава му остана прякора Беро Куриера - името на героя от пиесата.
Името, което майка му му даде, преди да го изостави, беше Иван. След като порасна, работи известно време в Корабостроителницата във Варна и накрая се озова в малкото градче в Лудогорието като специалист заварчик в Домостроителния комбинат. После изпадна постепенно от социалната стълбица по време на демокрацията. Нямаше роднини и близки, освен партийния секретар, който го беше привлякъл на работа в градчето. Но той бе вече доста възрастен и Беро не му се обаждаше, за да не го безпокои.
В „Арменски лозя” живееха интересни личности с невероятни съдби и имена като Милуш Извънземното, Исуса или Божия човек, Мамеда Майната, Беро Куриера, Бойчо Мъглата, Маршо Циганина и Вальо Акълията.
Мамеда Майната или Попържнята събираше празни пластмасови туби и отнасяше разваления и отровен въздух в тях на прекупвача на битака. Оня му подхвърляше жълти стотинки като къшей хляб на куче и го изпъждаше:
- Твойта, мама, боклук такъв! Ако се затрия, ще ме търсиш със свещи… Затова сега, ако ти кажа да целуваш задника ми, ще целуваш и песни ще пееш, а не попържни… Ясно ли ти е! Носиш ми пластмасови туби, пълни със замърсен въздух, затова ли да ти плащам бе, амсалак изпаднал от обществото…
Мамеда беше доволен и си подсвиркваше като отговор на обидите. Изпълняваше и друга специална задача. Събираше останки от стари вестници, които отнасяше на шефа на вилната зона Беро Куриера.
Оня седеше важно-важно денем до обед на верандата на солиден изоставен дом. Вилата бе полусрутена, но явно строена от отговорен другар по време на социализма. От верандата, наречена офис, Беро Куриера командваше общността. Едно от любимите му занимания беше да чете стари вестници и да запива донесената течност от поданиците си, събрана край казаните за боклук.
Един ден Мамеда му донесе поредната преса - прочетен и измачкан вестник. Измежду страниците му изпадна изтрит билет от лотарията. Бяха виждали много често как хора търкат с настървение такива билетчета, в очакване на голямата печелба.
Вальо Акълията с изумление откри, че изпадналият от вестника билет, е печеливш. След седмица размишление върху намереното, Куриера реши да обяви на народонаселението си какво следва: всеки от поданиците на общността трябваше да заяви поръчката си от мечти и желания.
Мълвата за късмета на клошарите бързо се бе разнесла из малкия град. Хората скептично се подсмихваха и им беше трудно да повярват на слуха за внезапното щастие, споходило бездомниците.
В една прохладна априлска сутрин, опръскана с червеникава роса, обагрена от Сахарски вятър, Вальо Акълията донесе редовната изветряла бира в пластмасова бутилка на шефа си и го поздрави с настъпването на новия ден.
Приведе се чинно и му я поднесе. Беро Куриера, шеф на общността, го потупа по рамото и каза, че одобрява старанието му. След около половин час събра всички поданици на вилната зона и направи важно съобщение:
- Уважаеми поданици на „Арменските лозя”, днес е паметен ден за нас.
От дясната му страна седеше Исуса. Той продължи:
- Кажи бе, Исусе… - накара го да издекламира една молитва за края на света (той знаеше само такава).
Божият човек изрецитира с патос:
- Господи, дай, дай, дай!
Каквото дадеш да има край.
Защото без край, всичко тук
в света ни ще стане боклук.
Амин!
Това излезе от устата на мъжа с дългите сплетени коси. След последвалото двуминутно мълчание Куриера продължи:
- Нашата общност намери печеливш билет от лотарията, на стойност половин милион лева. Реших да върнем парите на шефа на лотарията. Кой е против?
Вальо Акълията вдигна ръка:
- Имам питане.
- Давай - рече остро Беро.
- Ще станем ли известни?
- Това ще ти кажа след месец - отвърна важно шефът.
Други питания нямаше.
След няколко дни Беро Куриера облече най-новите си дрехи „трета употреба”, събрани от казаните за боклук. Слезе в града и отиде до павилиончето за вестници до поликлиниката, където продаваха билети за лотарията.
- Добър ден - поздрави с усмивка Беро. - Идвам да върна този билет. Печели 500 000 лв.
Продавачката с изумление погледна нахиления и щастлив Беро.
- Сигурен ли сте, господине, това са много пари? - плахо попита тя.
- Да, сигурен съм, не ми трябват тези пари - твърдо отговори Беро, остави билета и си тръгна все така усмихнат пред изумения поглед на продавачката.
Това предизвика сензация. Но не заради печалбата, а заради това, че я връщаше. Дойдоха журналисти, градоначалници, мутри и сеирджии. Снимаха го от телевизията. Натискаха го да дари парите за благотворителност, на неправителствени организации за превенции, на болници или психиатрии. Той отказваше гордо.
Няколко дена медиите гърмяха шокиращата новина. Местните пиари, наричани от обществото началникови подмазвачи-измекяри, оплакваха ситуацията, че не са се паднали парите на шефовете им. С тях щели да направят куп социални благотворителности за хората.
Сензацията мина. Както казва народът - всяко чудо за три дни. Но след това се включиха изследователски институти и социологически агенции. Явлението трябваше да бъде изследвано, защото противоречало на социалната политика и адекватна реакция на обществото. Тревожен сигнал било.
Още три късмета от страната бяха върнати демонстративно на лотарията. Ако всеки почнеше да връща спечеленото, откраднатото и придобитото по незаконен начин - щеше да настъпи срив в цивилизационния избор и в системата на управляващите държави в света. Щяха да се разпаднат администрациите с правилата си, законите и чиновниците. Силовите институции нямаше да има какво да правят. Класите на бедните и класите на богатите щяха да се изравнят, също както се изравняваха границите на кръвно налягане. Какво щеше да последва, всеки се сещаше.
След много молби, до градската вилна зона бе допуснат известен топжурналист от водеща софийска медия. Разрешението даде кметът. Специални преговарящи опитваха да уговорят Куриера да се съгласи на последно интервю и после да не го безпокоят вече. В общността бе внедрен таен агент на службите, за да изследва поведението на „оперативно интересния” клошар.
Най-накрая пристигна известният лайф журналист. Закараха го до „Арменските лозя”. Местен водач го заведе при Беро. На верандата седяха всички известни нам и на градчето изпаднали личности, начело с Куриера.
До него се бе разположил конселиерито му Вальо Акълията, последван от Мамеда и останалите. На Мамеда му бяха залепили два лейкопласта на хикс по устата, за да не излага общността с попържните си. От името на властите им бяха донесли безплатно кафе, кетъринг и столове с маса. Наближаваха избори.
- Добър ден, г-н Куриерски - каза репотерът.
- Не съм куриерски, бе, софийски бройлер такъв. Куриер ми е името. И си го нося с гордост. На Бенковски сведения съм носил.
- Извинете, г-н Куриер, как стигнахте до идеята да върнете късмета си?
- За цялата тази работа са виновни Мамеда и Вальо. Единият ми донесе вестник, а другият потвърди значимостта на прочетеното в него…
- А какво е то?
- Че идва краят на света.
- И как по-точно - опули се софиянецът.
- Ами, Мамеда донесе пресата. Седнах да си изпия пиенето и прочетох за труповете…
- Какви трупове? - наостри уши журналистът като се понадигна от мястото си.
- Тези, дето не се разлагат вече… Швейцарски учени открили, че труповете на хората вече не се разлагат, заради лошия химически въздух и отровна храна. Химията ги консервирала вечно.
- Какво общо имат те с връщането на късмета?
- Ами как какво, представи си, че забогатеем и започнем да се храним охолно с вашите храни. Тогава ще се изпълним с химия и няма да се разложим като умрем. Нека поне ние да си останем обикновени и нормални трупове. Ако всички започнат да не се разлагат, какво ще стане?
- Не знам, не мога да разбера.
- Ще се напълни земята до небето с трупове. Ще си ходите по тях като по планини. Ще им ровите в джобовете, уж да ги изследвате статистически или социологически. Връщането на парите ще обърка икономиките и ще намали производството на изкуствени храни, автомобили, самолети, оръжия. Изпускането на вредни емисии също. Това ще изчисти света от отрови и пластмаса. Така ще се запази земята и човечеството. Ще се обезсмисли цялата тая надпревара в свръхпроизводство на замърсители.
Журналистът си тръгна ошашавен и озадачен. Дълго мисли върху думите и посланието на Беро Куриера от „Арменски лозя” в малкия град столица на Лудогорието.
След време епидемията от връщане на пари се задълбочи и предизвика фалит на банки, офшорки, борсови пазари и финансови консорциуми. Започна срив на интернет системите и на социалния ред по света.
Беро Куриера си пиеше изветрялата бира на верандата във вилна зона „Арменски лозя” и си мислеше:
„На мен нищо не ми трябва. Ако има боклук, ще има и живот за мен. Ако няма боклук, някой като мен ще измисли нещо друго. И светът няма да свърши.”
