Писмо от Иван Лазаров до Луиджи Салвини

Уважаеми колега,

моят приятел, писателят Стоян Загорчинов, ми прочете Вашето писмо.

Благодаря Ви за сведенията, които ми давате.

Моята дъщеря иска да следва история на изкуството, но такава катедра у нас няма. Ето защо тая година тя усърдно изучава археология и се готви за изпит.

Тя има големи интереси в тая област и като се има предвид средата, в която се движи и условията при които е израснала, смятам, че тя ще стане добър работник в тая област.

Аз също я насърчавам в тия й занимания, защото у нас се чувствува голяма нужда от добре подготвени специалисти по история на изкуството.

Най-важното е обаче тя без да губи време да получи една солидна подготовка.

Винаги съм мислил, че това може да стане само в Италия. Само там един млад човек получава възторг от изкуството, а като познавам пък вашите университети и научни институти - и една обширна и сериозна подготовка.

Дъщеря ми се учи добре, владее добре немски и французки езици, а така също латински и гръцки.

На края на май тя ще свърши втория си семестър и ще издържи изпитите си за първата година. Бих искал веднага след това да може да дойде в Рим, за да може до настъпването на новата учебна година да се ориентира в италианския език.

Желанието ми да получа една стипендия за дъщеря си е само за това, защото с това ще се улесни мъчния за мен валутен въпрос.

За тая цел ще подам веднага едно заявление в италианската легация в София. За съжаление не познавам никого от хората във Вашата легация и затова разчитам на Вас, който сте отлично ориентирани в нашия културен живот.

С удоволствие следя успехите на катедрата по славистика и българознание в университета в Рим. Цяло щастие е за нас, че имаме в Рим такива приятели като Вас и господин проф. Дамияни.

Във връзка с това минава ми през ума, че лично аз с удоволствие бих улеснил пребиваването в България на някои наши млади слависти, който иска да се усъвършенствува в българския език, като в замяна на това бих искал на същите начала дъщеря ми да може да следва история на изкуството в Рим. Това е напълно в духа на времето и то много ще улесни трудния сега валутен въпрос.

Има вероятност да дойда да видя Биенале във Венеция. Тая изложба съм посещавал редовно досега, а сега още повече ме интересува, защото съм уверен, че тя ще изрази състоянието на изкуството в наше време.

Като председател на Литературно-художествения клон при Българската академия на науките, налага ми се да следя състоянието на литературата и изкуството в чужбина сега.

За Италия тая връзка вярвам ще направя най-добре чрез Вас и г. проф. Дамияни.

Ще Ви бъда много благодарен ако ми се обадите.

С поздрав проф. Иван Лазаров

София, 10 май 1948 год.