Пелин Пелинов

Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”

Да се чуди и мае човек, възможно ли е едно полуграмотно колибарче да стане мастит фабрикант? Възможно е, защото вече има такъв фрапантен случай! И той се казва Христо Рачов Бобчев от Габрово.

Този мастит фабрикант е роден през турско, в 1834 г. в габровските колиби Стоманеците.

На 12-годишна възраст, а това значи в 1846 г. , баща му Рачо Бобчев го цанил за чираче при гайтанджията Георги Хесапчията в Меката на българската индустрия - Габрово, с условието да работи в гайтанджийницата му и да ходи на училище.

Но бъдещият фабрикант не изпълнил напълно това условие. На втората година напуснал училището и се отдал изцяло само на гайтанджийството.

Дори започнал сам да произвежда чаркове за производството на тази много търсена преди Освобождението стока.

Гайтанджийството е чисто българска индустрия. То се зародило най-напред в Карлово, но разцъфтяло в Габрово. Гайтанът представлявал една плетена връв, с която се обшивали абите, за да се смекчи тяхната грубост и им се придаде красота.

След Освобождението абите постепенно били заменени с дрехи ” а ла франга”, което довело до отмиране на тази индустрия.

През Възраждането, освен политическо и духовно събуждане на нацията, се появил и стопански бум в икономиката. Занаятчийниците започнали да се превръщат в малки фабрички, с внесени от Европа машини, като постепенно нараствали и се размножавали, докато най-после взели връх в стопанския живот на българската част от Турската империя.

Особено в Сливен и Габрово, където индустрията се превърнала в “заразна болест”, дори и в епидемия.

След Добри Желязков, който повел хорото, в Сливен се появил Иван Цонев - производител на сукна, шаяци и аби. Последван от Георги Колов и синове, които създали търговската къща “Братя Колови”.

А след тях или едновременно с тях се появили братя Стефанови, Русчо Андонов и Иван Михайлов, Андон Бояджиев и много други.

В Габрово пък “епидемията” била още по-заразна. Тук индустриалците станали двойно или тройно повече от сливенските. Това се дължи на много фактори, като на първо място е бил обществения и политически микроклимат в града.

Габрово е единственото селище в България, в което не е имало турска джамия, а мидюрин (околийски началник) е бил българин - Иван Бакалов.

Освен това, на 2 януари 1835 г. , в града било открито модерното българско училище, начело с Неофит Рилски, което по-късно ще се превърне в елитната Габровска гимназия.

И най-после природните условия в града и около него били благоприятни. Водната сила от многобройните рекички станала основен двигател на фабрикантите.

Христо Бобчев е нямал вкус към образованието, затова твърде рано напуска училището. Но за сметка на това бил много работлив и още повече - изобретателен. И най-паче - пестелив.

Всичко, което изкарвал от чиракуването и от продажбата на гайтанджийските чаркове, било спестявано и трупано. Тъй че, когато тръгнал за Манчестър да купува машини, в кемера му имало 10 оки злато - турски и английски лири.

Този процес на първоначално натрупване при Христо Бобчев продължил доста дълго. Добри Желязков станал фабрикант на 35 години, докато габровецът постигнал същото чак след петдесетата си година, когато в къщата му имало вече четири деца - трима сина и една дъщеря.

На тези деца се дължи до голяма степен и забавения му успех. Защото, за разлика от себе си, той държал те да получат солидно европейско образование.

Ученето им в Германия и Швейцария му струвало много пари, което възпирало неговата амбиция да стане фабрикант. Чак в 80-те години той надмогнал битовите разноски и съсредоточил вниманието си върху бъдещата фабрика.

В 1884 г. решил да отиде в Манчестър , за да закупи необходимите машини. Но къде се намира този Манчестър и как се стига до него, той нямал хал хабер. Затова отишъл по Дунава във Виена, при своя познат - търговеца Сава Паница, за да го ориентира.

И виенският търговец го ориентирал по най-елементарния начин, като му написал на френски четири картончета със следното съдържание: “Този господин пътува за Париж”, “Този господин пътува за Лондон”, “Този господин пътува за Манчестър” и “Този господин трябва да се срещне с комисионера Васил М. Вълчев”.

И го инструктирал да показва последователно тези картончета по съответните гари и пристанища.

И колибарчето тръгнало с картончетата в ръка и с тежкия кемер на пояса за Манчестър. И колкото и да е невероятно, стигнал там и намерил комисионера Вълчев. С него обиколили фирмите, които предлагали предачни и тъкачни машини за платове.

Макар и необразован, Бобчев разбирал не само от гайтанджийски чаркове, а и от тъкачни машини, с каквито било вече наводнено Габрово.

Спрели се на машините от фирмата “Смит и син”, който според комисионера Вълчев бил “последният вик на техниката”, а според Бобчев - не се повреждали и не давали дефекти в плата.

Бъдещият фабрикант изсипал кемера и заплатил машините. След това по обратния път се прибрал в Габрово. Вече не използвал картончетата на Сава Паница, защото бил запомнил гарите и пристанищата.

След шест месеца машините пристигнали в Свищов и той ги превозил с биволски коли до Габрово. Настанил ги в новопостроената сграда и отворил шлюза на водата, която потекла към водното колело.

Машините тръгнали и така се родила предачно-тъкачната фабрика, наречена “Александър”, на името на княз Александър Батенберг, който през тази година все още бил държавен глава…

Като разказ историята на Бобчев изглежда проста и лесна. Също като Добрижелязковата в Сливен, петдесет години преди това. Но всъщност, и при едната, и при другата, е проявена изключителна воля, въображение и труд, каквито безспорно са притежавали нашите индустриални строители…

Но полуграмотното колибарче, което вече станало фабрикант, не само се сетило да нарече фабриката си на името на първия човек в държавата, а също така обзавело луксозна стая в къщата си, която нарекъл “царската соба” и в която преспивал князът, когато минавал през Габрово.

Първото преспиване в тази соба станало на 5 срещу 6 септември 1885 г. , когато княз Батенберг пътувал от Търново за Пловдив, за да приеме съединението на Източна Румелия с Княжеството.

Две години по-късно в нея преспал и княз Фердинанд, който пътувал от Търново за София, след избора му от Великото народно събрание… След това, когато е минавал през този град, той винаги е гостувал на именития фабрикант…

Тук заслужава да се отбележи една обща черта у всички български индустриалци. Те не само притежавали амбицията да създават фабрики, а така също имали непрекъсваща страст да ги разширяват и уголемяват.

Така е било при Фабрикаджията в Сливен, така станало и при Колибарчето в Габрово. През 1887 г. Бобчев преценил, че водната сила е слаба за разширената фабрика, затова решил да я замести с водна пара.

Закупил голям парен котел, поставен на специално шаси за превозване по суша. И наел 14 чифта биволи, които за 20 дни дотътрили котела от Свищовското пристанище до Габрово.

Българските индустриалци притежавали още една забележителна черта - да имат по няколко синове, които да наследят един ден фабриките и да продължат производството. И колибарчето-фабрикант не прави изключение.

Той имал трима сина и една дъщеря. Но за разлика от него те били много образовани. Завършили са текстилно инженерство в Германия и право в Швейцария. И щом получили дипломите си, веднага се върнали във фабриката на баща си.

При разширяване на фабриката “Александър” Колибарчето я превърнал в Акционерно дружество.

Но когато образованите му синове се завърнали от Европа, Бобчев основал нова фабрика, която вече кръстил на свое име - “Христо Р. Бобчев и синове”. Тя също заработила с голяма сила.

Колибарчето-фабрикант Христо Рачов Бобчев живял 86 години.

Починал на 1 септември 1911 г. Но за разлика от разорения Добри Желязков, той склопил очи като голям и преуспяващ фабрикант.