Валентин Найденов

Разправят за извънредно беден човек от махалата, дето имал много деца и една сиромашка крава.

Така се нарича козата и в нашата махалата.

Децата чакали таткото да издои козата и тяхната майка да им направи попара в голяма паница със сухите коматчета, останали от вечерята.

Една сутрин, когато децата били много огладнели, защото вечерта взели, че си изяли коматчетата оставени за закуска, татко им решил да ги нахрани до насита.

Да се насърбат колкото искат с горещо млекце, защото тъй се случило, че в къщата му нямало и хляб.

Издоил той сиромашката крава хубавичко в бакъра, събрал отдето намери клони и клечки от баира, наклал хубав огън, турил над пиростията бакъра и казал на децата си да чакат и да видят как млякото ще стане много.

Лъскали очетата на децата и гледали право в млякото.

По някое време млякото почнало бавничко да се надига и наистина почнало да пълни черния бакър.

Човекът още подклал огъня и млякото тръгнало пак нагоре, пълнел се бакърът с мляко и сладко станало около огнището.

- Давай огън, давай - повтарял таткото - давай да нахраним децата.

Повтарял той и рожбите му ококорени се радвали колко много мляко ще имат.

И те повтаряли до майка си: - Давай, огън, давай да нахраним цялата махала.

Както се сещате, млякото изкипяло цялото. Всеки да изкара каквато си иска поука.

Колко пъти все обещават, че ще нахранят народа с една сиромашка крава.

Така бащата показал на децата си да не вярват на големите приказки и да си държат от малки хляба в ръцете.

Всеки да си пази коматчето от вечеря, защото на другия ден отново ще бъде изгладнял и цял ден ще пасе сиромашката си крава. Додето му даде топло млекце. И оттам е дошла приказката „всеки да си варди хляба”.