Георги Ганев

- Интересен човек си ти, Джордж - обажда се Аббас от неговата маса, - много интересен. Трябва да плачеш, а ти се усмихваш. Тереза току-що обяви предстояща оставка, щях да ти взема бира от съчувствие, защото това си е удар и за теб. А ти си се засмял, сякаш цяла Англия е твоя!

- Млъквай, Аббас - вдигам очи от лаптопа. - Госпожа Мей си има кой да я утешава. Кеф ми е, защото чета, че са наградили един приятел в моя град. И изобщо, знаеш ли какъв ден е днес, 24 май?

Приятелят ми вперва поглед в мен. Май наистина го заинтригувах. Седнали сме на съседни масички пред чаши „Карлинг” в големия салон на “The Stile Inn”. Пред него е последният брой на Express & Star, вестникарската библия на West Midlands.

Не съм стъпвал тук цяла година. То и къде ли другаде съм ходил. Нещо се случи, нещо важно в живота ми, което ме накара да променя рязко цялото си социално поведение, всичките си досегашни навици. Днес реших, че е време Вълкът да надникне в любимата си бърлога, и налетях на стар приятел.

Добър е Аббас за компания - няма да ти досажда, а пък речеш ли, винаги можеш да му поискаш мнение или съвет, или дори нахално да го превърнеш в публика за поредната си словесна импровизация.

Мъдър е Аббас, пък и няма как да е другояче - британец, обаче с потекло от Азия, корените му някъде дълбоко в древна Персия. С него и за персийска поезия можеш да си говориш, той ще ти рецитира Саади и на английски, и на неговия си, разбираем за малцина език.

И така ще ти го рецитира, че цялата екзотична нежност на Изтока да ти милва слуха поне два-три дни след това.

- И какво му е специалното на 24 май? - обажда се той.

- Празник е, приятелю. Най-големият за моята страна. Денят на буквите. Нали съм ти разправял за това.

- Да, да - спомня си той. - Че сте ги дали на славянските народи, и на руснаците даже, пък те за благодарност са ви дали комунизма. По-късно, де. Пък преди това ви освободили.

- Така е, обаче това сме го изговорили отдавна. Сега да те питам - помниш ли какво ти казах за азбучните хора?

- Има си хас да забравя - нали тогава ми отгатна професията. Още се чудя как го направи.

То май и аз не мога да кажа как ми се получи, но наистина Аббас го спечелих от раз, от първата ни среща. Седяхме през ноември 2017-а пак тук, в големия салон, а камината пращеше пред нас. Пиехме ром „Бакарди”, отново в някакъв спокоен следобеден час.

Ударих джакпота, като отгатнах професията му, а възрастта му сгреших с половин година. Той я поиска така играта - на половинки. Явно фактът, че съвсем наскоро се беше пенсионирал, хич не му беше приятен.

- Хайде да видим сега - гледаше ме хем подканящо, хем изпитателно с неговия си рентгенов поглед.

- Какво има да гледаме, - казах - ще гледам само аз. Гледам и ръцете, и най-вече лицето ти. То ми говори за човек интелигентен, жив, неспокоен, вечно зает да твори нещо. Какво да им гледам на ръцете ти - те могат да са и на учител, и на адвокат, и на лекар. Обаче не - ти си търсещ, съзидаващ дух. Можеш да си или инженер-конструктор, или строител. Да ти кажа честно - съвсем хазартно ще заложа на строител.

Той беше направо шашнат:

- Някой ти е казал - Джо или момичетата, как така…

- Кой да ми каже, бе човек? Откакто ти влезе и дойде на моята маса до камината, да си видял да говоря с някого? Вярно, много хора са сядали с мене тук, на тая маса, а някои хора й казват „офиса на Вълка”, но сега си стоим само с тебе и толкоз. Обаче има и друго. Името. Аз съм експерт по имената, а твоето си е жив подсказвач.

- Как така?

- Ами виж си го. Започва с първите две букви от азбуката - ако щеш английската, ако щеш българската, все тая. Освен това съдържа тези две букви по два пъти: АББАС. Такива хора, с първите букви, са начело. Те водят другите. Аз ги наричам „азбучни хора” - съзидатели. Увличат другите с примера си, могат да ги ръководят и вдъхновяват.

- Гледай ти, не ми е хрумвало това за името. Но пък за професията позна - имах успешна строителна фирма, давал съм хляб на 20-25 души. Някой ден ще те кача на колата и ще ти покажа сградите, които сме оставили в Улвърхямптън и района. Сега вече младите поеха бизнеса.

Кимнах разбиращо, а за да не ме сметне за някакъв ясновидец, посочих му книгата, която четях до неговото появяване - сборника „Живот от камък и вятър”, стихове за Пловдив.

- Виждаш ли, ето ти още един азбучен човек, тъкмо четях негово стихотворение. Погледни му инициалите: АБ, Александър Бандеров. Голям пловдивски поет, името му почва в България и свършва в Канада. Класик, и още как! (Тази книга „дойде” при мен в самия ден, в който летях за Англия, за да се окаже и до днес една от нишките, свързващи ме с така далечния вече Пловдив, по който тъгувам постоянно).

… Така беше, а сетне подарих на Abbas Kaveh и моето двуезично издание Plovdiv in Lovember, та сега, навръх 24 май 2019-а, той ми поднася прекрасен подарък с думите:

- Помня го, Джордж, помня го този поет, Бандеров, с неговото изумително стихотворение за водопада.

- Ето, знаех си аз, че заслужаваш да те заведа в Пловдив! И гледай какво нещо е животът - тъкмо чета, пък ти се чудиш защо се усмихвам, тъкмо чета, че са наградили с наградата на града един друг поет. И той азбучен човек - Антон Баев. Много, много силен български поет. Дълбок. И преди е вземал награда „Пловдив”. Книгата, за която сега му я дават, още не съм я чел. Дали пък тъкмо затова не си мисля, че тая награда може и да е за поезията му, но си е най-вече за човешките му качества, за личността му.

- Какво е направил? - пита заинтригуван Аббас.

- Как да ти кажа? Аз като поет го познавам много отдавна, кажи-речи откакто публикува. Лично - от няколко години. Сигурно мога да ти кажа много неща, но чуй това, което съм видял с очите си. Ти си строител, Аббас, знаеш какво е да издигнеш сграда на място, където постройката е паянтова. Ето така изглеждаше обществото на пловдивските писатели преди има-няма три години. Да ме прости Господ, но по онова време стопанин на „сградата”, кажи го председател на тази творческа общност, беше друг мой близък приятел, отскоро покойник. Авторитетен, талантлив писател, но сам ми е признавал, че в тази си роля не се чувства добре. Ти знаеш, Аббас - обществената работа, особено ако си лидер, е мисия. Изисква апостолско себеотдаване. Трябва и харизма, разбира се, но тя е 10 процента, другото е 90 процента труд. Та за кратко време Антон изцяло преобрази това общество, вдъхнови го да си изгради нова, солидна къща. И не само това. Благодарение на него най-вече Пловдив от две години има свой международен поетичен фестивал, на името на Орфей. Вярно, първи крачки са все още. Физиономията сега се рисува, ще е различна от тукашните фестивали, да речем, но се очертава да е собствена и силна. Надявам се.

Аббас ме гледа замислено.

- Виж ти, как се запали! Знаеш ли, все повече ми се иска да го видя този твой град, и без това достатъчно си ми надул главата с него.

И като се прокашля, за да си изчисти гласа, той се провиква към бара в съседното помещение:

- Джо, Белият пак ще лети към Пловдив - трябва му гориво. Донеси ни две големи „Карлинг” и ги добави в моята партида.

Улвърхямптън, The Stile Inn
01.06. 2019 г.