ЧАКАЛНЯТА БЪЛГАРИЯ…
Помните ли песента „Минаха години, без да те забравя аз…”? О, минало незабравимо!
Пея и продължавам да живея в чакалнята България.
Какво ли не съм чакал тук! През всичките си съзнателни над седем десетилетия вече.
Пях с всички „45 години стигат”… Сега питам тези тридесет какво са? Стигат или са още недостатъчно време за резултати!?
Живея в чакалнята България и не ми е безразлично до кога ще чакам.
Някога, в миналия век, чаках на опашка и за книги. Когато книгата беше в култ и беше богатство. Нямаше нито интернет, нито таблети, за Фейсбук да не говорим…
Срещу 1500 левова безлихвена вноска години чаках ред за руски автомобил, но после си купих „лада”, след като чаках четири години да събера рублите след гурбет в Съветския съюз, а със замразената вноска от 1500 лева даже не помня какво направих…
Чаках години за стационарен домашен телефон…
Чаках ред за двустаен апартамент, не на преференциални цени, без тераса и барбекю и сауна на покрива, без собствен асансьор…
Чаках. Можех ли да правя друго, като имах като на една човешка длан в наследство чакалнята България !?
Чаках място за детската градина на децата. Сега пак чакам за същото на внуците. По - скоро опашката ще я сменя за първокласника, преди да се уреди яслата и детската градина… Чакам.
Чаках с всички на опашка за банани по празниците. Сега банани има, но чакам да дойде деня за пенсията, която стига за не повече от седмица, след като си купя бананите без ред и опашки…
И продължавам да чакам.
Чакам да свършат фалшивите новини, да си отидат ало измамниците, да излезем от блатото на статуквото, да дойде наистина един хубав ден за българската демокрация, а не само за Александър Йорданов, за Елена Йончева и Сергей Станишев, за Георги Гергов, за Лиляна Павлова и Андрей Слабаков, за останалите българи в Брюксел - Габриел, Майдел, Атидже, Кючук, Асин .
Чакам освен седемнадесетте българи в Европа и ние, останалите да живеем по европейски с близки до техните доходи, с техните храни, да се движим на една и съща скорост на континента…
Чакам да има справедливост за всички сега, а не в някакво виртуално светло ново бъдеще примерно…
Чакам борбата с престъпността у нас да стане организирана, или поне по-организирана или организирана колкото самата престъпност.
Чакам да прекратят шуробаджанашките обществени поръчки, да се огласят приватизационните сделки и корупционните схеми, да рухне разрухата, чакам да видя наказани грабителите и разрушителите на държавата и общото стопанство.
Чакам прането на пари да получи истинските си отговори и поне частично възмездие.
Чакам като слепец в тридесетгодишния преход и тридесетгодишната вече дванадесетгодишна европейска демокрация да видя промените за всички, а не само за неколцина българи, чакам развитието и последствията от офшорните престъпления, от банковите афери.
Чакам купуването и продаването на гласове да не е само лого за избори и рекламни дипляни и листовки, билбордове и телевизионни предизборни предавания, а да науча и за наказани за подобно престъпление…
Продължавам да чакам да престанем да се лъжем и да живеем сред политици - лъжливи овчарчета в иначе стабилно развиваща се република, строяща нови „стотици” заводи и разширения по местата, където са пасяли само магарета … А дали има вече и толкова магарета по нашите земи!? Като някои от тях ги предлагат в листите и те стават депутати…
Чакам решението за Шенген… Чакам пред чакалнята за еврозоната, когато еврото ще убие българския лев и ще станем още по-бедни от сега…
Но чакам. Нали ни обещават, че Европа е най-доброто място за живеене…
Чакам новата избирателна система и гласуването в България да стане задължително, та след две неявявания пред изборните урни и машините, да ми отнемат и това право да чакам следващия вот…
Защото и аз като един друг гласоподавател на тези, които току-що отминаха, много исках да гласувам, но нямах желания, понеже премиерът точно обясни, че политиците са ни отвратили като избиратели…
Чакам да се вдигнат наистина доходите и българските имигранти да се върнат вече в България, та заедно да пеем с тях: „Моя страна, моя България, ще се върна …”
И заедно да продължим да живеем в чакалнята България!
