Надя Михайлова

Откъс от ръкописа „Лондонски ескизи”

Казват, Кралицата си купува дрехи от „Харотс”. Други заможни и знатни граждани в Кралството - от “Макс енд Спенсър”. А пък аз - от „корекомите”, тоест от втора ръка, наречени секъд ханд. За мен те бяха някогашните корекоми у нас, когато си петимен да си купиш долари, та да се докараш с модерна дрешка. Така беше, докато да открия по-богата възможност да се измодя още повече и почти за без пари - кар бут сейл, по нашему - битак.
Има, разбира се, кар бут сейл и кар бут сейл. Например тия, дето стават в централен Кройдън, не могат по нищо да се ударят с тоя в Уимбълдън. Голяма работа е! Но аз давам първенство на друг един, който предлага фермата на Хейс, два пъти в месеца. Не мога да кажа колко декара е цялата площ, но това е огромно нещо, което започва от главния път на автобусите за централен Лондон, та стига до езерото, където се гмуркат красиви, почти като лебеди патки…
В никакъв случай не можеш да обходиш всички сергии, наредени в правилни редове, за определеното време. Дори само да вървиш бързо, без да спираш, ти е нужно половин час да стигнеш до края, където започва езерото, и толкова за връщане до изходната позиция. Като прибавиш и половин час за пътуване от Източен Кройдън до Хейс, и половин за връщане - общо стават два. И така ти отива целият ден…
А мераклии купувачи, навярно сън не спали, за да изпреварят другите и оберат каймака на пазара, вече се връщат натоварени, когато ти към десет сутринта с пот на чело прегазваш общия паркинг. Имам впечатлението, че хората идват не само на пазар, а и на излет с цялото си домочадие от 3-4 деца, най-малко, - вървящи без ничия помощ и някое в количка, което после се взема на ръце, а количката се ползва за покупките.
Който няма малки деца, пък си води на каишка кучето, което ще срещне друго такова, ще се подушат, ще обменят впечатления… Дори и коте съм виждала на фина верижка, което също толкова се забавлява, както кучетата и децата в тоя панаир от хора, стоки, в близко съприкосновение със стопански животни на фермата - овце, коне, крави, които кротко си пасат в съседните ливади. Празничното настроение идва и от тържествено развятото национално знаме по повод големи футболни състезания, а колите са украсени с по-малки знаменца.
Тук, освен сергиите с най-разнообразни стоки - дрехи, съдове, покъщнина, картини, телевизори, старинни медни и сребърни монети, цветя, плодове, обувки, мебели, градински пособия и книги, машини, пособия за крикет и прочие, са и павилионите със закуски и рифришмент (безалкохолни напитки, кафета, чайове). Освен това - забавни атракции за деца, че и за възрастни. (Англичанинът умее да извлича развлечение и положителни емоции от всяко положение на случая, а не да се кара и сърди на целия свят, ако пътният трафик се е задръстил, примерно). С една дума, става голям панаир. Едно огромище, което ласкаво наричам „панаирчето”.
Така се пристрастих и аз към тоя кар бут сейл, че скоро напълних дома си с толкова много и ненужни неща. Някой се е освободил от тях, ама аз като „чедо невидяло от соц-блока”, продължавам да мъкна и трупам в „хралупата”, докато вече не мога да се разминавам от тях. Ако река да ги изкарам на сергия, няма да стигне камион. Вградените долапи, в антретата са наблъскани с дрехи до краен предел. Дори не зная какво имам в тях.
Скоро стана безпределно ясно: имам нужда от гардероб. Един истински двукрил гардероб, както се казваше преди години - с разпределенията, полиците и чекмеджетата. Така добре бях изучила къде, какво мога да намеря, че в една следваща пазарна неделя направо тръгнах по страничната широка алея, по която се движат колите, за да навлязат и се подредят в редици, пред които разпъват сергиите. Има си постоянни изложители на всякакъв вид мека и твърда стара мебел - масички, канапета, шкафове, гардероби, скринове и прочие. Друг път винаги съм се заглеждала в тях, но за съжаление нищо не можех да сложа в пазарната си количка.
А сега, като по поръчка, точно пред мен бе изложено това, което търсех. Старинен гардероб от орехово дърво, в естествен цвят. Биеше на очи безупречната изработка, на която не могат да се похвалят съвременните изделия от талашит, най-често комбинирани с пресован картон.
Не бяха поставени цени на нито един от експонатите, но си зная, че няма да е евтино. Тук е важен пазарлъкът и, ако не умееш да се пазариш, ще плащаш и за праха по мебела. Застанах пред гардероба. Кристалното му огледало по средата между двете крила веднага ме отрази с безупречна точност. (Друг е въпросът дали ми хареса това му качество, като видях образа си…). Кристално огледало - от земи до глава! Само заради него ще поискат баща си и майка си…
Поогледах се за продавача. Бяха двама мъже. Единият - побеляващ, с леко изразено бирено коремче. Другият - по-млад, с аскетична фигура.
- Мога ли да ви помогна с нещо - изправи се по-младият.
- Гледам само… - посмънках.
То пък да не се спреш да разгледаш нещо! Веднага те хващат за мющерия (купувач) - „могат ли да ми помогнат”. Няма да кажат: „Ти какво гледаш? Ако няма да купуваш, не пипай и не отваряй гардероба да не одраскаш огледалото му, щото е от чешки кристал!”, както биха могли да ми кажат у нас.
Продавачът усърдно заотваря вратички, чекмеджета, придружени с подсилени хвалби за качеството на материала, направия и прочие. На тая любезност отговарях само с „да”, „да”…”
- Аз бих го оставил за себе си, ако имаше къде да го сложа…
- Колко струва? - чух се да казвам, макар да усещах, че няма да бъде по моя джоб.
Младият се засуети и преди да ми отговори нещо, по-старият се приближи със ценоразпис, написан саморъчно с калиграфски букви и цифри на картон.
- О, много съжалявам… - казах като видях цената - петдесет паунда.
- Тези оценки са направени от дърводелец-специалист - отвърна сдържано той.
В уверение на това, че си заслужава парите, започна да изтъква всички достойнства на гардероба с убедителността на изпечен търговец.
- Да, сигурно е така, харесва ми много, но за съжаление аз не мога да дам повече от двайсет…
Младият продавач се усмихна смутено. Другият ме гледаше непроницаемо. Може би преценяваше дали наистина нямам толкова пари, или съм някоя търговка, която прави пазарлък по тоя начин.
- Много съжалявам… - повторих пак от голямо неудобство и се приготвих да отмина.
- Чакайте малко! - извика младият. - Имате ли собствен превоз?
- Но тя няма толкова пари!
- Все едно!
- Други, дето ще дойдат могат да дадат повече - недоумяваше по-възрастният.
- Гардеробът е продаден, брат ми!
- Не, нямам… - поспрях се.
- Дайте си адреса и някакъв телефон за връзка. Ще мина днес следобед да ви го докарам.
Написах координатите си и му подадох листчето, макар да се съмнявах, дали изобщо ще се обади. Виждах буря да се надига в очите на брат му…
Този път не погледнах нито една друга сергия. Бързах да се върна. Към три часа се позвъни. Беше продавачът.
- Намирам се наблизо до вашата улица. Бихте ли излезли пред къщата, за да не се лутам.
Когато микробусът спря, от него излязоха двамата братя и се заеха с разтоварването. Не можех да повярвам. Не само го докараха и качиха по стълбите, но и пожелаха да го поставят там, където ще бъде.
Засрамена подадох двайсетте паунда. Какво му плащах на този гардероб, наистина. Само превозът и преносът струват повече.
На излизане, вече отвън, чух по-младият да казва:
- Брат ми, предпочетох на нея да го дам дори за нищо като зная, че отива в добри ръце. Защото това не е просто само гардероб. То е част от живота на майка ни… част от нашето детство… А тая жена ще се радва на него и ще го пази като очите си…