Денчо  Владимиров

През изминалите години в търсене на нов образ на лява модерна партия, столетницата се изгърби от лутаници и компромиси.

Многобройната й армия от кариеристи за една нощ се размножаваше в какви ли не нови чеда.

И започна невиждан политически театър.

Мои колеги от „Отечествен глас” мълниеносно или „замразиха” членството си в БКП, или се изредиха да влизат в нови партии като АСО, Път към Европа и прочие.

Е, най-повратливите се вляха в редиците на СДС.

Политически кабаретен театър.

С подъл сценарий.

И един от първите номера на този театър бе сътворяването на „новото животно” - политическия проект Съюз на демократичните сили, кoйто виждаме, как с изкуствено дишане, от ГЕРБ възкресяват като роден брат. Та нали майка им е една!

И колкото и абсурдно да звучи - без акуширане от страна на войнстващия и притворен елит на БКП, това ново политическа животно, СДС, не би се родил.

Стар седесар, адвокат, още преди години в интервю бе споделил, че СДС е създаден от  Андрей Луканов и вярната десетилетия наред на БКП, репресивна Държавна сигурност.

Това вече май и анализаторите сред кокошките го знаят.

Да,СДС - колективна рожба на перестроечният партиен елит и ДС.

Това го посочва почтен човек, юрист, правист, сам участвал в политическия живот.

Как да не му се вярва?

Чували сме  обаче, че БСП стратезите на Прехода са замесени и във възвисяването дори на държавните ни глави от котилото на СДС!

Да си спомним цирковете по предлагането и после оттеглянето на родения в САЩ кандидат на БСП Георги Пирински и подмяната му на финала с историка траколог Иван Маразов, световноизвестен учен, очарователен човек, но не толкова известен на обикновените българи.

И се случи тогава победата, поднесена като на тепсия, за човек на СДС, бивш важен, много награждаван комсомолски ръководител.

Естествено, че и свалянето на Петър Младенов, и издигането на научния сътрудник от  кръга на Людмила Живкова Жельо Желев за президент също не са станали без творческата намеса на перестройчиците на столетната партия.

А каква е била логистиката и конспирацията на същите тези стратези по свалянето на правителството на честния по принцип комсомолски активист Жан Виденов, тепърва историята ще се разравя и мирише.

И особено с издигането на гребена на Януарското въстание на кликата на Иван Костов  от …СДС, която като чакал заръфа стръвно що бе останало от българската икономика, селско стопанство, армия, образование, култура.

И какво?

Даже не бе дръпнато ухото на някой от героите на това ръфане, на кърджалийското ограбване на българския народ.

Интересно е как за придобиването на имотите на Костов и кликата му днес обаче  никой не сеща, къде е спецпрокуратурата да се обърне с гняв назад и да хвърли едно око и там?

Ще се покажат май едни Авгиеви обори за чудо и приказ, обори, за почистването на които обаче няма да е достатъчен един Херакъл.

После, помним, дойде въздигането и на мадридския чудотворец и бройлерната му царствена свита във властта и управлението на държавата.

Дали и това чудодейно бройлерно възвисяване във властта на напълно неизвестни  дами и господа от канцеларии не се дължи също и на режисурата от страна на стратезите на Прехода, иначе уж заклети антимонархисти, верни марксист-ленинци  от БКП?

За изпълненото  с лутане и грехове управление  и на тристранната коалиция, водена от  по-известния стартово в началото като рокер Сергей Станишев, вече е съвсем логично да предположим, че най-фалшивите ноти в партитурата и на това управление са сътворени пак с участието на стратезите, или нека да ги назовем с истинските им имена, КРЪСТНИЦИТЕ НА ПРЕХОДА.

И тъй като всички „демократични управления”, с  изключение на хора като сатинизирания с участието и на демократичните медии комсомолски кадър Жан Виденов, ще се запомнят в историята белязани с какви ли не бъркания в кацата с народен мед, то Кръстниците преди десетина години заложиха фатално на нова карта - създането на ГЕРБ.

Вероятно се е преполагало, че  тази партийка ще е далеч от всякакви  грабителства и корупция.

Та нали голяма част от учредителите й бяха все хора директно или индиректно свързани с милицията и органите от тази орбита! Страж на народа и държавата!

А и както се твърди - поне половината от членовете и управленците й са били все верни воини на БКП! С партийния билет, дето се казва, са лягали в креватите и за правене на любов!

Но ето, че тук се получи пък голямата потресаваща изненада - може би и за самите Кръстници - точно това управление се оказа най-корумпираното, най-грабливото, най- погазващото законността, най-смазващото човека, бременно с корупционни скандали.

Неслучайно и отвън, и отвътре в страната, публично започнаха да го квалифицират като управлението на… Шайката!

И тъкмо това управление да си понесе справедливо наказателния вот от вече осъзнаващия се от демократичния евротлантически опиум народ, ето че от Брюксел  пристигна председателят на ПЕС, който взе, че внесе своя решителен принос за поредното уреждане с победа на ГЕРБ с изборите!

С няколко пункта пред БСП, ама пак по-бе-да! Тогава не е чудно защо главният изборджия на Партията, колекционер на ръчни часовници, дарени му от Председателя за ударен изборджийски труд  и „творчество”, сега подава оставки от всички постове! Вместо отново да му се сложи на ръката нов часовник!

Да, „де факто” така излезе! Председателят на ПЕС, волно или неволно, помогна за спасяването на ГЕРБ от съкрушително поражение!

От верния му, от минали времена Ликвидационен, пардон, Национален съвет на БСП, председателят на ПЕС бе ръкоположен на сигурно избираемо място в листата на  кандидатите за евродепутати на тази партия.

Все благодарни  хора - за постове, за тикане напред и прочие.

Но истинските членове и симпатизанти на тази партия, както и много обикновени хора от народа, бяха в истински шок.

И се чуха не едно и две честни откровения - че няма да гласуват за листа с включен в нея сложен като образи и идеология евросоциалист Станишев. Помнеха се ред негови злополучни компромиси и залитания вдясно - и като премиер, и като председател на БСП, и като председател на ПЕС!

Неслучайно в състоялата се в Пловдив в навечерието на изборите среща с кандидати за евродепутати  на БСП, един от побелелите хора от голямата зала „България”, бивш  висш военен, го запита директно:

„Коя е Вашата идея - социализъм или капитализъм? Защо като сте председател на ПЕС не се борите за социализъм?”

Въпросът на побелелия човек бе изпратен с ръкопляскания от публиката.

Но на този въпрос Председателят на ПЕС не отговори.

А един от ораторите, безпартиен, направо му го каза: „Вие не сте социалист, а неолиберал!”

И директно му напомни за това, че Партията на европейските социалисти, под неговото мъдро ръководство, е подкрепила Истанбулската конвенция, и Декларацията на ЕС за признаване на венецуелкия самозванец  Гуайдо за президент на Венецуела…

Тази емблематична предизборна среща в Пловдив обаче не бе отразена от медиите.

За „правилните медии”, на  капиталистическата ни върхушка, разбираме защо не направиха това. Фасулски прости са причините.

Но защо за „неудобните въпроси към  Председателя”, публично поставени в пловдивската зала „България” през май 2019 г. премълчаха и медии, които иначе от време на време казват по някоя добра дума за оплютата през последните 30 лета социалистическа идея.

И пак се видя докъде може да доведе политиката на компромиси в живота на една държава.

Пак до тържество на статуквото.

И пак последващи изумяващи с елементарност изявления от страна на Председателя на партията-победителка с пунктове, с гласовете най-паче на назначената от нея армия  от държавни и общински чиновници.

Хвали се сега на всеки километър председателят на тази непобедима в избори „по български от времето на Бай Ганя” партия. Хвали се, че в Брюксел даже го били аплодирали, че е победил председателя на ПЕС!

Но силно стряскат изявленията му, умопомрачителни за едно демократично общество, че там, където ГЕРБ не се представила добре в изборите, той щял да изкорени несвършилите му работа структури на уж демократичната му партия и да ги създаде /като Твореца?/ наново.

И ги реди все в този „автократично-демократичен” смисъл, напомнящ силно за други мрачни времена и други авторитарни началници в политиката.

Нещо, за което обаче евроатлантическите началници си правят огушки.

Та, ето докъде я докарахме, братя българи, с целия този разиграл ни се злополучен тридесетгодишен политически театър на прехода.

…Спомням си как един редактор в уж ляв вестник в  90-те години на миналия век, ме съветваше като автор да не критикувам така остро Иван Костов, защото „трябвало да си отгледаме опозиция.”

Е, отгледахме си  опозиция.

Опозиция на народа и на бъдещето му.

Отгледахме си политически Франкенщайни…

***

От  историята е известна трагедията с отглеждането и овластяването /с помощта на социалдемократите!/ на нацистите в някогашна Германия.

Тогава  стана ясно, че Компромисът „демократичен бон тон” към зараждащи се  авантюристични  партии-шайки  в едно общество може да е добър чадър за спокойно живуркане в политиката за политическия и икономически елит, но винаги се оказва  ЛОШ ПОКРИВ ЗА НАРОДА!

И дали и сегашното премълчаване на горчиви истини и за тези отминали избори, не е поредното „тичане по тъч линията” от страна на медии и общество.

И дали няма то в близко време да се плати пагубно и с лихвите?