КОПНЕЖ
КОПНЕЖ
Сведи се над мене,
безгрешнице-майко,
и песен любима в нощта ми запей!
От спомени странни
душа уморена
за близост сърдечна отдавна копней!
Сведи се над мене,
лъча от небето,
и в розови мрежи крила олюлей!
В неволи и жалби
душа изтерзана
за слънце и волност с години копней.
Сведи се над мене,
о, гръм буреносен!
И нека гласът ти в простора вилней.
От скърби и вопли
сърце уморено
за буря и пламък с години копней.
——————————
ПОЕТ
На мраморен ручей
печалните песни
в самотната вечер изтихо звънят,
и кротко вълните
в просъница нежна
забравени думи спокойно шептят:
- Ти мина печален
житейските друми,
охулен и гонен от свои врази,
тълпа тъмноока
ръка не отпусна
с Христовия жребий и теб да срази.
И ето ти пътя:
трънлив и безлюден,
развихрена буря из него вилней.
Във златни съсъди
обиди събирай
и в мъка нетленна живот изживей!
——————————
РОМАНТИЧНА ПЕСЕН
Покрусена вечер
одежди разстила,
рой птички отлитат към южни страни.
Крайпътните рози
въздишат и плачат…
О, скръбни въздишки за минали дни!
Далеко в тъмата
безследно се губи
на радост любима незнайния път.
По него изтихо
отгласи блуждаят…
О, сълзи сиротни на спомена скъп!
Окапват листата
на есен печална,
среднощният вятър в полята звъни.
Разплакани птици
път дълъг поемат…
О, спомени скъпи за хубави дни!
——————————
в. „Литературен час”, г. 2, бр. 26, 11.03.1936 г.
ОРАЧ
Възпламват в лека пара над земята
на утрото червените лъчи
и ти с любов възкръснала в душата
чертаеш вече първите бразди.
Просторите сред пламъци червени
надигат свойте пламнали гърди
и с росен дъх тревите напоени
люлеят топли утринни зори.
Ори, орачо! Хвърляй семената
дълбоко в черноземните бразди,
от всяко семе, паднало в земята
за златна жетва плод ще се роди.
И ти ще тръгнеш весел из нивята
да женеш тежки пълни класове
и твоето сърце под небесата
ще пий лазур от светли брегове.
——————————
в. „Литературен живот”, г. 1, бр. 16, 24.01.1941 г.
