Драгни Драгнев

БЪЛГАРИЯ

За мен България не е онази,
другата България,
както я наричат, и която
полите си развява из Европа
и по света - навсякъде…
България е тук, единствена,
върху земите
на кан Аспарух и кан Тервел,
на Ботев и на Левски…
И най-дълбоко в мен,
в сърцето и душата…

КИРИЛИЦА

Азбуката
не живее единствено в очите ни,
а и в кръвта и във душата.
Нетърпеливо
я издигаме оттам
с магията и небесата й…
Събираме я както роним
зрънца от пшеничения клас -
сълза подир сълза
и капка слънце -
да я превърнем в хляб…
Да се нахраним до насита.
Като българи.

ПШЕНИЦИТЕ

На пръсти се изправиха пшениците да полетят,
макар и още без кураж и без криле за път.
Не мога да им дам ни облаче, ни капчица вода.
Да се сближат зелени със небесните стада.

Ще имат и криле, пораснат ли до лятото сами.
Над тях дъждовно слънцето ще пада, ще ръми…
А дотогава с вятъра и птиците да разговарят…
Накрая ще ги прегърна сам като жътвар.

Взаимна ще е радостта ни, болката, тъгата…
И заедно ще продължим в живота по-нататък…

НА ТОЯ СВЯТ

Преди да потече денят и в тебе
да се пробуди мисъл - не, - преди това,
когато тръгва аленият гребен
на слънцето през младата трева
и никне вятър, облачето бяло
със шепот носи хоризонта плах -
настъпва твоя труден час,
начало
на радост, болка, гняв, тъга и грях…
И чуваш само ехо всеотдайно
на селски път и прости чудеса,
където пълен с истини и тайни
денят припламва в капчица роса…
А тук, наоколо, съвсем наблизо,
във въздуха, в прозореца почти,
оскъден лъч в душата ти навлиза
и сам улавяш нишката му ти…
И тръгваш с мисълта, че си полезен
на тоя свят, на тоя ден и път…
А всъщност най-щастливи са онези,
които точно днес ще се родят.