Любен Панов

Може би тук някъде е могилката му. Поляните на Околчица. В основите на вековно дърво, храст или скала.

Телевизиите съобщиха, че дошлите за поклонение не бързат да си ходят. Дошли са да празнуват свободата си, казаха телевизиите.

И след сирените завихрят дълго, на три ката хоро. Празнично. На хорото ръка за ръка партийни първенци. И държавни байраци.

Народ и депутати с дъхаво парче месо от скарата, тук-там недопечено, кръв се отцежда още.

Хайде… хоппа… Юз, юз… Сега долу, горе… Пак назад… Бре-брееее… Ха така! Силно! Дръж се, земьо…

Вие се хорото, потно, край няма. Тъпче клони, храсти и скали.

…Последната му битка. Тук, на околчанските поляни… Види се, загубена завинаги.
. . .

Асоциация. Едно друго хоро. /На Антон Страшимиров, непознат за хороводците на Околчица днес./ По средата му 18 трупа на разстреляни въстаници, 18-тия по погрешка, клисарят дядо Рад. Участник в Панагюрското. Полковникът нарежда да се оплюват труповете. Жените не щат. Тогава заповядва хоро да се извие около кървищата.