КЛИСУРА
Всъщност Клисура сега не е онази Клисура, която знаем от историята. Този град се различава от другите подбалкански градове, характерни с възрожденската си архитектура. Клисура не е Клисура.
Най-старите й къщи са на сто и няколко години. Онази Клисура, която имам предвид, е останала цялата под тъмните пепелища след Априлското въстание.
Но именно тя е жива в народната памет. В стаята на Павурджиевата къща, където апостолите Волов и Бенковски образуват революционния комитет, с необикновена сила са звучали думите на клетвата:
„Заклевам се в името на всемогъщаго Бога, че за славата на народа си и за честта на православната вяра ще забия петстотингодишния ръждясал български нож в гърдите на турския султан. Ако престъпя клетвата си, да бъда проклет от целия български народ и да ме постигне най-тежкото Божие наказание”.
Четирикрако столче с бяла бродирана покривка, на която стоят върху разтворена книга кръстосани пистолет и кама.
Клисура на Илия Р. Блъсков и Христо Г. Данов.
Клисура на Никола Караджов и Боримечката.
Клисура на святото дело, на черешовите топчета, на Зли дол!
Клисура на черните шапки с лъвчета.
Тази Клисура!
Нито времето, нито поробителите са могли да отнемат както духа на клисурци, така и прелестната околност на града. Това са нахвърляните във фантастично безредие планински била и върхове, надмогващи се един други.
Остри и меки форми. Гори и ливади. И оня див мирис на трева и на хвойна, който замайва. Билата са на стъпала към синята глъбина на небето. И всичко това е обградило Клисура.
Достъпно за човешкия крак, то е тайно с красотите си. А слънцето със своите светлини и сенки променя бързо различните места на планината. Ту изтъква едни, ту засенчва други. По летящите им отражения, можеш да проследиш движението на облаците.
И всичко това би могло да се изрази само с една дума: Волност!
Волност на формите, на скачащите води, на ветровете, които идват като въздишка на планината. Хората, живели тук, са закърмени от самата природа със свободолюбие. Погледът им е виждал по-далече.
Не случайно в Клисура всички се вдигат на въстание. Дъхът на планината е бил слят с дъха на хората. Нещо много българско има в тази природа и то е давало своя съдбовен отпечатък в душите и сърцата на клисурци.
Волността ражда волност. Свободата на духа ражда свобода.
