Милена Обретенова

24-и май е. Слушам „Върви, народе възродени!” Българската „Ода на радостта”. Всъщност, по-скоро - на гордостта!

„Върви, народе възродени!” Химнът на сърцето ми.

„Върви, народе възродени!” Единственото, мисля си, на което не посегнахме напълно със стръвта на Голямата промяна.

Слушам химна, а в главата ми ненадейно прозвучават думите на моя ексцентрична позната: „Като чуя за природна интелигентност, иде ми да грабна един „Калашник” и да стрелям.” Категорично, като последен изстрел от същия този въображаем „Калашник”, прозвучава присъдата й: „Аджеба, като си толкова интелигентен, напъни се и вземи една диплома!”

Важно е да уточня, че с познатата сме от поколението, което наистина се „понапъваше”, за да заслужи лелеяния документ.

Отдавна беше. Старомодно беше - без рекламна покана с едно телефонно обаждане да си запазиш място в университета. Дори все още да нямаш диплома. Е, природната интелигентност не е за подценяване…

Слушам химна. Мисля си, че вчера получих писмо от същия този университет, написано от негова млада научна надежда от Катедрата по съвременен български език.

Кратко служебно писмо с непростима пунктуационна грешка още в обръщението.

Ама върти се мисълта ми около „Калашника”… Върти се, не спира. Натежава от аргументи - примери ежедневни, ежечасни, примери от всички нива на социалната пирамида.

Мисля. При целия този креслив евро-атлантизъм, как така не посегнаха на 24-и май?

След спорадичните идеи за замяна на кирилицата с латиницата като символ на цивилизованост и модерност управляващите ни изведнъж се укротиха.

Мисля. Огромният емпиричен материал неусетно се е систематизирал в съзнанието ми.

Изводите… - страшни.

Управляващите ни „поумняха”. Завъртени от турбуленцията на „демократичните” изригвания, странни особи се оказаха на върха на хранителната верига. Пардон, на държавното управление. От площадите, по които сладко си дремеха в знак на протест, тези особи на четвърта космическа скокнаха минимум до жълтите павета. Ала при тази скорост на „развитие” нямаха време да научат поне един чужд език като същи интегрирани европейци. Ами сега? Обаче! Балканският тарикатлък за какво е?

Спомниха си, че Европа е всъщност Европа на отечествата. Милно им стана. Поотупаха Вазов с неговото „и ний сме дали нещо на света”. Дори върнаха манифестациите за 24-и май, поосакатени поради резонната им трансформация в „шествия”.

„Поумняха” управляващите ни. Вярата в собствената природна интелигентност съвпадна с поканата да се запишат университета само с едно телефонно позвъняване.

Откликнаха. Убедени радетели за българското! На български език! Слава Богу, него поне си го знаят! Още от площадите. Нищо, че в лексиката им преобладават първичните междуметия*.

А с емоционалната удивителна на борбата за кокала дори успяват да превърнат любимите идеологическите наречия от типа на „вън” и „долу” в обстоятелствени пояснения.

Накратко, политиците ни дораснаха до някое и друго просто изречение. Понякога и с подлог, и със сказуемо едновременно! „Калашник”!

„Поумняха” управляващите ни. Имат дипломи, а някои - и научни звания. Не са неграмотни вече управляващите ни. Те са си чисто и просто безграмотни. Не знаят, че езикът е в пряка връзка с мисленето. Че езикът е най-безжалостният индикатор за степента на интелекта. По-чувствителен от тестовете на Менса.

Колко точно го казва Петър Увалиев! „И българският говор се зачева като предговор, после прераства в отчетлив преговор със слушателя и най-сетне се установява като договор и едва ли не като заговор с онзи, който е посветен в паролата на неговите потайности. И тогава, вдъхновено и проникновено, из пашкула на езика излита пеперудата на мисълта.”**

Невъзможен е интелект и кадърност, в която и да е сфера без владеенето на родния книжовен език. И дори пълният член не е коварно сложен на пътя на мисълта препъникамък. Напротив, той е важен указателен знак. Той е част от договора ни с нашия език.

Оправдания за безграмотността няма. Особено на тези, които решават съдбините ни. „Калашник”!

Нашият книжовен език, вече на 11 столетия, няма да ни прости нарушаването на договора. Защото нашият език е нашата истинска цивилизованост. Нашата идентичност. Нашата самодостатъчност.

Говорим на най-красивия език. Нашият 11-вековен език ни говори! *** И не можем да бъдем безотговорни към него. Към себе си.

Но управляващите ни са безграмотни. И… слава Богу!… Не заличиха 24-и май от празничния календар. В шествието на площада, вярвам, ще се намерят тези, които ще действат по вазовски: „с иглите…, с парите…, с ума…” Ще се намерят тези, които ще изтупат от дрехата на езика ни боклука и ще продължат везбата й с красотата на българската словесна шевица.

24-и май е. Слушам „Върви, народе възродени!” Българската „Ода на радостта”. И на гордостта. А днес по-скоро - на надеждата!

Търсенето на „Калашник” се отлага. Засега.

——————————

*За забравилите - няколко примера за междуметия: ах…, ех…, иха…, ураа…, бау…, мяу-мяу…, ааа…, ооо…, ц-ц-ц…, ох…, их…, цап…, цоп…, пляс…, пльок…
**Петър Увалиев. „Похвално слово за българското слово”
*** Отново Петър Увалиев. Толкова красиво: „Защото не аз говоря езика, на който сега ви говоря, а езикът, на който сега ви говоря, ме говори!”

24.05.2019
В. Търново