Иван Д. Христов

Елена Хайтова - „Орли от пламък”, Изд. „Зеа - Принт”, Смолян, 2019 г.

Големите писатели са като високите планински върхове, откъдето и да ги погледнеш те пленяват със свята възвишеност и величие. Така и Елена Хайтова в книгата си „Орли от пламък”/2019/, чието подзаглавие е „Книга за писателите Николай Хайтов и Никола Гигов”, вижда двамата изявени творци. Книгата е в две части - „Заветът на козия рог”, посветена на Хайтов, а втората част „Люлка от дедите”, на Гигов.

Авторката искрено споделя: „Ако има нещо, с което най-много да се гордея, и едновременно с това най-много да се притеснявам, то е, че растях и се оформих творчески между тези две имена - имената на баща ми и съпруга ми”.

Докосвайки се до техния духовен свят в своята мемоарна и художествена публицистика и есеистика - „Баща ми - най-дивия разказ”, „Гладиаторът Хайтов”, „Крилете на дивия лес”, както и двете книги за съпруга й „Безумния Орфей”, тя оставя на читателите ярко художествено свидетелство за техния живот и творчество.

Елена Хайтова пише в новата си книга „Орли от пламък”: „Николай Хайтов и Никола Гигов и двамата до болка влюбени в Родопа. Първият, защото беше роден в нея и пъпът му бе хвърлен в гората, та горската професия му легна на сърцето за цял живот, а втория , бягайки от Западните покрайнини към България, намери своята втора майка след Руй планина - Родопа”.

Това е книга - изповед, написана с любов, пристрастие и уважение към двамата творци и техния литературен и духовен принос. Завладява ни житейската и литературна съдба на двамата писатели. Важен неин стилов белег е стремежа на авторката към обективност, умението й да анализира фактите и документите, да прибавя нови щрихи към характерите на двамата.

Публицистичната, есеистична и емоционално обагрена книга съдържа статии, спомени, отзиви, интервюта, полемики, художествени творби, писма, снимки и други.

Богатият и разнообразен материал в нея, свидетелства за оригиналния авторски почерк и умението на Елена Хайтова да се справя с разнообразни жанрови форми, които да обедини в едно тематични и идейно цяло. Книгата разкрива неизвестни страници от живота на Хайтов и Гигов, докосвайки се до интересни преживявания и съкровени спомени от тяхното житейско и творческо ежедневие.

В първата част на книгата „Заветът на козия рог” ,авторката ни представя черти от образа на големия писател - академик Николай Хайтов, оставил не само непреходни творби в нашата литература, но и примера на борец - родолюбец.

За неговите осъществени и нереализирани планове, за заветите, които ни е оставил и неговата вярност към словото и езика: „Писателят - според Хайтов - е един войвода без пищови и без пушка, но неговото оръжие са идеите, за които воюва”. Хайтовото кредо е: „На мене в живота ми слади само онова, което съм извоювал с борба”.

Затова и Елена Хайтова съкровено споделя за своя баща: „Целият му живот е една своеобразна плетеница от битки, в които той влиза, излиза и отново пак влиза. Битката е неговата същност. Тя го държи на „хъс”, изгражда характера му - докато и в творчеството и в живота му се оформя един девиз: „Боря се, значи живея, значи съществувам”.

Авторката изтъква отзивчивостта на Хайтов към проблемите на неговите съселяни и родопчани, привързаността му към родното село Яврово. Описва спомени, случки , навици и привички от ежедневието на писателя. Неговите земляци го помнят като човек готов винаги да им помогне, ако не може с друго, поне със съвет.

Разкрива здравата духовна връзка с най-добрия му приятел Петър Кирчев. Спира се на кореспонденцията му с него и със самата нея. Показва още една специфична и благородна черта на Хайтов - да откликва на всеки, който се е обърнал с писмо към него, въпреки огромните си ангажименти, той винаги намира време да му отговори с писмо.

Спира се на литературната и духовна връзка на Хайтов с Гигов - особено през десетилетията, когато Никола Гигов е кореспондент на Хайтовото списание „Родопи” за Смолянски окръг.

Елена Хайтова искрено споделя: „Някои хора си мислят, че като си дъщеря на известен човек, винаги си му под крилото. Баща ми помагаше на абсолютно всички, най-много на обикновени хора. На децата си помагаше най-малко. Искаше и ние да растем като него, сами да си постигаме успехите.”

Авторката изтъква голямото художествено майсторство на Хайтов, което се дължи на умението му и „да сблъска характерите, да хвърля героя си от едно състояние в друго, без да му оставя дъх, да използва своя жив, народен език”.

На това според нея се дължи до известна степен голямата популярност на писателя сред народа с книгите си : „Диви разкази”, „Шумки от габър” с филмите „Козият рог”, „Капитан Петко войвода”, пиесите му, книгите му за Левски, които имат изключително голям отклик сред многобройните читатели и зрители.

„Хайтов - споделя авторката - дори, когато е на върха на своята слава, заобиколен от многобройните си почитатели, се чувства горд, че е постигнал това, към което се е стремял, но никога възгордяващ се”.

Споделяме високата литературна оценка на неговия събрат по перо Антон Дончев: „Николай Хайтов е брат на Кирил и Методий - продължава да бъде брат. Браздата го чака. Той винаги ще върви, ще оре, ще сее и ще жъне в тази бразда”.

В главата „Не стреляйте по мъртвия Хайтов”, Елена Хайтова с болка и обида отговаря на завистниците и клеветниците на световно известния писател: „Каквито и писания да излизат във вестниците от недоброжелатели и търсещи евтини сензации, колкото и клеветници и завистници да пъплят и преиначават Хайтовото слово и идеи, ние ще намерим тази истина, ще воюваме за нея… Името и битките на нашия баща заслужават това”.

На края на първата част на книгата е прекрасното есе „Заветът на козия рог”, което сякаш ни потвърждава правотата на Хайтовите думи в едноименния разказ: „Много неправди, а една Мария - за това не се е оправил този свят”.

Елена Хайтова има завидна творческа съдба - да живее с двама големи творци, баща й писателят - академик Николай Хайтов и съпругът й орфеистът Никола Гигов.

Втората част на книгата „Люлка от дедите” е посветена на Гигов - певецът на бежанците от Западните покрайнини и вдъхновен творец на Родопа планина. В своето огромно по обем творчество - поезия и проза, той не се раздвоява между Руй планина и Родопа, а описва със съпричастие героизма на безстрашните български чеда от двете планини.

„Никола Гигов избира темата на своя живот - голямата тема за Орфей, повече от половин век се занимаваше с нея, без нито ден да й се насити. Тя прониква във всеки ред на неговата поезия, създава гръбнака на изящната му проза” - пише Елена Хайтова.

Гигов споделя: „Орфей е моята съдба”. Както Хайтов посвети усилия и време за откриване гроба на Васил Левски, така и Гигов посвети живота си на древния певец Орфей.

Във своето слово „Орфей - земна и космическа любов”, произнесено на световен конгрес в Москва, Никола Гигов разказва: „В издирването си открих 6 каменни плочи с древна писменост в Родопите, на която са изписани 5600 букви. Буквената писменост е родена от Орфей преди 33 века, а братята Кирил и Методий са приели това орфеево наследство и създали кирилицата и глаголицата, буквите на които пишем и днес”.

Гигов опровергава мнозина учени, че траките са безписмен и безкнижен народ. Това дава основание на д-р Никола Шишманов - родопчанин, живеещ в Швеция, по повод на книгата на Гигов „Орфей и азбуката” да възкликне към автора: „Твоите книги за Орфей, трябва да вървят редом със Златното тракийско съкровище по целия свят”.

Това е и мемоарна книга за дългогодишното приятелство, което свързва баща й Николай Хайтов и Никола Гигов. Силата на книгата е не е само в есеистичните страници, в които виждаме Хайтов и Гигов през очите на Елена, но и в документалността и нейната обективност.

Авторката представя нови щрихи към творческите портрети на двамата. Написаното е вълнуващо, искрено и правдиво, Елена Хайтова няма претенции, че е изчерпила цялата тема за двамата писатели.

Книгата е документално - художествено свидетелство и за времето, през което живеят и творят двамата писатели. Перото на авторката е темпераментно, аргументирано и убедително. Посланието, което тя отправя с новата си книга „Орли от пламък” е: „Прекрасен е човекът, който непрекъснато твори и се бори, за да защити справедливи каузи. Той се превръща в орел „изгарящ” в полета си, който възкръсва и нажежава цялата вселена”.

Мисля, че чрез търсенето на истините и мястото на двамата писатели Николай Хайтов и Никола Гигов в литературата, Елена Хайтова щастливо намира и себе си като писател и публицист, верен на житейската и художествена правда.