Любен Панов

„…УЧЕТЕ СЕ, МОИ ПТИЧКИ,
пишете, четете!
И своята малка глава
с разум напълнете!…”

Да бе! Така ставало то! Когато е писал този стих, дядо ви Любен Каравелов хабер си е нямал в какво време ще пристъпите днес училищния праг.

Днес разум не ви трябва. Пък и откъде да го вземете, за да го налеете, когато главите и на родителите, и на учителите ви са вече доста по-затвърдели и по-надебелели, та не могат, ако го имат, да го прелеят в жадуващите ви главици. И ако случайно там попаднат няколко негови капки - що да правите с тях?!

Разумът днес не може да ви научи как лукчето, което сте купили за една, да продадете за десет стотинки. Или как да заквасвате птичите гнезда и да ги продавате вместо кашкавал.

Разумът не може да ви допусне до мечтаните от вас биг-брадъри и ферми, до заветните пиедестали на плейметки, силиконки и мастер-шефове или пък до пренаселените от чревоугодни „творчески личности” дворцови маси с торти и черешки върху тях.

Разумът не може да ви направи днес дори банкери или депутати. В тези среди на разкош, свобода на корупцията и почтена наглост той не вирее…

Затова избирайте, мили птички.

Ако искате да постигнете заветните мечти на вашето и предхождащото ви поколение - влезте днес в клас и вместо „Добър да е денят ви, учителко!”, викнете в лицето й „Кучко, ще кажа на баща ми да те размаже!”

Тя ще ви разбере и благосклонно ще ви се усмихва до момента, когато вие с отлична диплома в ръка станете я депутат, я банкер в евробанка поне.

Ако ли пък все пак искате да влеете разум в главите си, за да влезете в обществото на другото човечество, мили птички, то седнете сами на пейката пред училището, но не в самото училище, и започнете да четете приказките на Андерсен. Или на Елин Пелин.

Те ще ви научат как да стане това.