НЕБЕТО
НЕБЕТО
Плачеш ли, синьо небе? Плачи! Поплачи си!
Ще почувстваш, че имаш криле, че душата така се пречиства.
Дни и нощи се хранят със скръб и от мъка сълзите едреят,
и когато са пълни до ръб, от пресита през теб ще прелеят.
Ще разпръснат надлъж и на шир твойто чувство, събрано във облак,
ще омекне Земята за теб, за душата ти нежна и топла.
И ще се срине тогава света, ще запише със черно на бяло,
че стоиш нависоко до Бог, всички видни блага надживяло.
ДУЛСИНЕЯ
Беше изтекла и последната капчица радост от нея -
с изсъхнали трепети, с мисли ранени - просто една Дулсинея.
А под косите й - потна, сплъстена, разрошена стряха,
очите й пламенни, пълни със ужас и укор блестяха.
Навикнала с грубите белези, рани безброй от житейските скоби,
тя и не знаеше как си живеят богатите хора и сноби.
И нежност и ласки и чувства сърдечни нямаше как да сънува -
знаеше само пшеница да жъне, по мъжки да хока, да псува.
Но случи се нещо. Един ден със гръм и със трясък в селцето й малко,
нахълтаха топлите струи и нежни обноски на болен идалго.
И паднал пред нея със страст на колене, със поглед щастливо унесен,
той я въздигна във своя богиня, в уханна и прелестна есен.
О, как я обсипваше с думи красиви, които й сгряха душата!
За първи път ронеше сълзи от радост, събудили в нея жената.
За първи път някой в сърцето й нежно надникна
и чувство вълшебно, до днес непознато у нея поникна.
И млъкна светът. И прогледна с очите на лудия рицар…
И видя Дулсинея - красива, изящна, с походка и вид на царица.
ДА БЪДЕШ МЕЖДУ НАС
Боже мой! Какво ли те е сполетяло?
Приличаш ми на образ във криво огледало!
Запушена устата. И само звуци голи.
Ядосала си някой. Защо ли? И кого ли?
Езикът ти виси завързан за простора.
Кой иска да мълчиш? Защо да не говориш?
А беше светлина. И приказно красива.
Приличаше на сън, на морска самодива.
Гласът ти бе балсам, светулка в тъмнината.
И влюбени във теб, потрепваха сърцата.
Ти бе самата чест, добро и зло следеше.
Ни беден, ни богат, ни властните щадеше.
Душата ти е плам, чувствителна и нежна,
изпълнена с любов и свобода безбрежна.
Живота си ще дам, о, Истино сломена!
Да бъдеш между нас! Да бъдеш съживена!
