СБОГУВАНЕ С ПОЕТА
СБОГУВАНЕ С ПОЕТА
Настигаха ни ветрове и бури.
Валяха дъждове, градушки биха.
Преминахме през всички процедури
на битки шумни и през битки тихи…
В приятелства, в предателства, в обиди
нагледах се на фалш и на промени.
Такъв театър трябва да се види
и да участваш в неговите сцени.
Такъв театър всъщност уморява,
дори да го изгледаш горд, спокоен…
и да си част от него, съжаляваш
понякога и за стандарта двоен.
Дори да вярваш, че ще бъдем като братя,
доверието рухва много лесно,
издигната ли е край тебе в култ лъжата,
живеем ли без думичката Честност.
Настигаха ни химни, компромати…
Мечтите някак бързо отлетяха…
Достатъчно бе всичко на земята,
а преходите ни безкрайни бяха…
Сега след песни искрени и къси,
сбогуваме се като в сън с поета…
А ако и аз умра така в съня си,
о, моля ви се от душа, не ме будете!
6 април 2019 г.
„НОТР ДАМ” ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДЦА
Понеделник. Катедралата гори…
Няма я „стрелата” към небето.
Светлината в църквата се скри.
Изгоря ли там душата на поета?
Изгоря ли там за час и песента,
крила векове от нас в романа
драмата за грозното в света,
състраданието - нашата камбана !?
В огъня горят герои на Юго.
Тях нали безсмъртие ги пази
в битките ни днешни „кой кого”
с обичта, с вековната омраза!?
Между пламъците Есмералда пак видях.
Квазимодо тича сляп и глух към нея…
Изгоря ли пак човешкия ни грях?
И монахът Клод Фроло -Злодея!?
…Час и два горяха стари дъбови гори.
Векове Юго разказва на света…
Понеделник. Катедралата гори.
В пепелта остава жива песента.
В пепелта се ражда нова красота.
И остава вечен вечния въпрос…
В пепелта възкръсва добротата в любовта.
В пепелта възкръсва пак Исус Христос…
16 април 2019 г.
В ПАМЕТ НА ВИОЛЕТА ГИНДЕВА
Мигът е кратък на земята.
До вчера имахме мечти.
Днес плановете са оттатък…
И само в паметта си ти…
До вчера имахме тревоги,
обиди, радости, вини…
Днес вярата е само в бога ,
във вечните задгробни дни…
И само споменът възкръсва.
Не, не спасява красота.
Страданието явно свършва
във седмицата на Страстта…
22 април 2019 г.
ПЕСЕН ПО ДОБРИ ЧИНТУЛОВ
Стани, стани, юнак балкански,
от сън дълбок се събуди,
със сериалите османски
ти българите поведи…
Преброй тераси и имоти,
некачествените храни…
И бюлетините от вота
преброй за утрешните дни.
Стани, стани, юнак балкански,
за справедливост помечтай…
Остава в снеговете лански
отново твоя земен рай…
А Добри Чинтулов къде е?
В учебник май го няма пак…
И тази песен внуци пеят
на Терминала с Герб без флаг…
МУЗЕЙ НА БАЙ ГАНЬО В ЕНИНА
Ганьовщина - вдясно. Ганьовщина - вляво…
Туй се казва гласност в цялата държава!
Бедни ми Алеко, май ти пръв прогледна
и осмя в човека истинска легенда…
Бай ти Ганя още в рая земен броди.
И е все по-мощен пример за народа…
В Енина днес къща щели да му правят…
Сомов тук ще връща Ганьовата слава…
Случай безнадежден! Тъй както му се смеем,
цял живот изглежда сме част с вас от музея.
ПОСЛАНИЕ ЗА МИР
По Веселин Ханчев
Маслиновото клонче пак събра
измамни и фалшиви постулати.
И пак ще викнем и ще вдигнем в култ мира.
И пак мирът остава наш приятел…
Борба за мир. Световното клише
укрива лицемерието често.
Войната има своето лице.
И то е винаги омразно, нечовешко…
Желаем мир. Живеем във война.
Война със себе си, с околните, с врага си…
И винаги на негова страна
победите от битките си търсим.
Живеем в мир по време на война,
воюваваме и с всички мирни средства
печелим мир на всякаква цена,
дори победите да бъдат неизвестни…
Воюваш с недоимъка и с подлостта…
Война с измамата и с болест нелечима …
Убива ни несправедливостта,
а знаем ли мира какво ни взима!?
Живеем в мир. И в гълъб на мира
избирам пак и път и своя жребий…
А как войната в себе си да спра,
за да остана и да съм докрай потребен!
КАРДИОГРАМА
Животът ни кали.
Сега калени
ще надживеем всякакви причини…
Раними и дори смъртно ранени,
в колички инвалидни с вас ще минем…
И няма лек за болести и болки.
Неземна сила поривите връща…
Остава ни последна обиколка…
И всеки иска да се върне с нея вкъщи.
И всеки иска сам да разпознае
приятеля си, внучето, детето,
дори когато сам ще разгадае
кардиограмата си спешна на сърцето…
Животът може всичко да отнеме,
дори да бяхме малко по-човечни…
Но всъщност си отиваме без време.
Причина: Недостатъчност. Сърдечна.
ЛОЗАНКА ЗА ЛИЧНИТЕ ШИПОВЕ
Лични шипове - за болката причини,
сраснали сте с тялото ми май.
Днес сте кръвни мои истински роднини,
част от моя земен ад и земен рай…
Снимах ги…
На селфи
в ренген скромен
между прешлените те болезнено лежат …
И завинаги остават
лют изстрадан спомен
за изминатия с тях
по здравна каса
път…
Шипове - вървите лично с мен,
с бастуна.
Търся с невролога лек за болката поне…
И намирам все по-трудно
нелечими думи.
Чип се сменя.
Чип се сменя…
Шиповете - не!
