АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев

“Какво да се прави?” - това по-често се казва не от загриженост, а вместо “Няма как”.

Напредъкът толкова бърза, че всяко бъдеще е за музея.

Доброто на дълбоката старост е, че страхът от смъртта става повърхностен.

Позитивното мислене е плод на измъчени усилия.

Когато сме пред свършен факт, започваме следващия.

Всеки се бори за кокала, а някои - само за костния мозък.

Семантичното богатство на думата “народ” - от род до изрод.

И без да си читател, дните ти са прочетени.

И вярността към лъжата минава за постоянство на характера.

В цирка на живота най-трудно се дресира животното у човека.

Юмрукът скъсява ръката, но я приближава до целта.

Запълваме си времето с губене на време.

Всеки обществен строй има своята недостроеност.

Творческият път е извън магистралите.

Всеки живот е добавка към недостижимото.

И новаторите умират по старому.

В свободното си време мисля за формите на заробването.

Често вземаме желаното за действителност, която преди това сме измислили.

Кой съм аз, за да знам, че съм?

И да се скриеш от себе си, ще се издадеш на погребението си.

Всеки страх е предпоследен.

Висшата мъдрост се гради и на страха от себе си.

Положението е най-нетърпимо, когато всички се примирят с него.

Докато се учим от грешките си, изпускаме другите уроци.

Ползата от глупостта е, че ни прави по-малко нещастни.

Нищо, че говорят зад гърба ти, важното е да не живеят на него.

Колкото по-празна е душата, толкова му е по-широко на дявола.

Щом съществуват светлинни години, значи има и светло бъдеще.

Поуката от баснята на живота е, че човек не трябва да бъде животно.

Ако имаше некролози за духовна смърт, нямаше да остане място за физическата.

В политиката на зиг-заг няма леви и десни.

Чиракуваме на Земята, но само чрез Бог си намираме майстора.

Тлъсти печалби се правят с тънки сметки.

Чудесата са инструмент за реанимация на души.

Ако се лъжеш в себе си, не си вярвай.

Резервните лъжи са много, но истината изисква безрезервност.

Никога не знаем какво сме в състояние да научим.

Не си кривя душата - и без това не зная доколко е права.

Не си струва да си преосмисляш живота - може да разбереш, че няма смисъл.

Само за смисъла на живота няма сполучлив виц.

Трудно е да изчислиш истината, след като тя има и множествено число.

Може би най-искрени са подлъганите хора.

За да си трагичен мислител, ти трябва честно отчаяние.

В реда на нещата дори извънредното вече не е оригинално.

Вече съм безсилен да осъзнавам слабостта на човечеството.

Всеки е мишена в кръга на своите интереси.

Имам толкова широки интереси, че не мога да се възползвам от тях.

Земята може да бъде земен рай, но и адска духовна почва.

Какво от това, че залиташ, ако е в правилна посока?

Причините за умирането са повече от начините.

Справедливият мизантроп трябва да мрази и себе си.

От самотата може да избягаш само наблизо.

Повтарянето на проблемите ги усъвършенства.

Пиедесталът търпи всякакви паметници.

Гробищата са пълни с изпълнено време.

Понякога след една решителна крачка разбираш, че няма къде да отидеш.

Някои намират себе си, като губят респект от всички смъртни.

Във виното е истината и за неговите фалшификатори.

Възможно е да си находчив и когато не знаеш какво търсиш.

Тези, които четат морал, не водят часовете по практика.

Крайната цел на живота е някъде извън края.

Само когато грабят, не го правят през пръсти.

Каквато и роля да играеш, все си изигран.

Няма сметка без кръчмар, както и алкохолен бар на самообслужване.

Когато не ти е смешно, и гъделичкането на суетата не помага.

Тези, които мразят, рядко изневеряват на себе си.

Който изпреварва времето си, обикновено го съкращава.

Интересното на остаряването е, че подмладява песимизма.

Най-трудно се лекува болният на тема безсмислие.

Малко неща не зависят от голямата нужда.

Щом хората са обществени животни, водачите би трябвало да се избират и чрез стадно чувство.

Щом не можеш да окошариш вълка, трябва да го убиеш.

При внезапните обрати надеждата умира първа.

Щом си в тяло, чистотата на духа е винаги съмнителна.

И в капана на живота има ловни примамки.

Много са хората на дълга - главно под формата на кредити.

И да си вземеш думите назад, пак ще ги използваш някъде.

Може да си зъл по убеждение и едновременно добър от съжаление за това.

Чувствата избледняват и при смесване.

Чувството за трайност се подхранва основно от археологията.

Научиш ли се да губиш, по-лесно ще ти е и да забравяш.

Тя бе жена на перото - от пуйка!

Някои хора са будни, само защото са недозаспали.

“Пътеката е извървяна”, бе писал Пеньо Пенев. Но за болшинството тя е само пешеходна, а за грабителите - крива.

Да приложиш двуличие към подлеците е малко, необходимо е поне триличие.

И най-пасивният спорт има своите лъжливи действия.

Фобията от страха може да вдъхне смелост.

Зависим от толкова случайности, а всеки иска да не е случаен човек.

Някои вестници са толкова немощни, че едва стигат до читателя.

Колкото и да се надбягваме, преходността винаги е първа.

Трудна е карикатурата без думи - може да не каже нищо.

Обявиха го за наш човек и започна да граби чуждото.

България дълго е управлявана от боси в работата си, защото дядовците им са нямали пари за цървули.

Продължават да ни пробутват политически дъвки, въпреки че един милион българи вече са напълно обеззъбени.

Пламне ли ти главата от живота, върви че си опичай ума.

Времето лети, но не прави вятър на никого.

Отчуждаването става все по-свойско.

Всеки е нещастен до доказване на противното.

Ясно е, че винаги има космически мъглявини.

Любовта от последен поглед е по спешност.

В края на живота пътят не се подобрява със смяна на настилката.

С времето зърната от броеницата на дните все повече издребняват.

Животът е като кихавица - оптимистите си казват “Наздраве!”, а песимистите знаят, че е болест.

Палмата на първенството ще се прекърши от маймуни - дарвинисти.

Дяволът е винаги окопитен.

Дадоха му рамо с такава сила, че той падна.

Дълголетието е упоритост в умирането.

Само да се надяваш се оказва ненадеждно.

Ако въображението не залита, пътят му остава тесен.

Мото на илюзиониста: Не всичко е илюзия.

И най-самотния го очаква нещо.

Торбите не си слагат главите в торбата.

Везната на Темида е люлка, която рядко е в равновесие.

Всяко богатство крие своята несъстоятелност.

Скъсиш ли много дистанцията, започва да мирише.

И богатите просят - боя си от бедните.

И сънят без сънища е загубено време.

Загубата на време не ни подмладява.

Приживе най-несправедливо е разпределено общочовешкото.

Детството на човечеството продължава - все си търси белята.

Монголските управници са 20 пъти по-патриотични от българските - дали са златото си на концесия с 30 процента държавна печалба, а българските - с 1,5.

Дори безвремието има своята предистория.

Оптимистът се надява и когато е на косъм от плешивостта.

Не може да има по-динамичен пейзаж от Апокалипсиса.

В страниците на историята липсват цели подлистници.

Пред свършен факт всеки може да изглежда трудолюбив.

Злобата на деня работи и на нощни смени.

Мафиотите имат чувство за хумор - смеят се при цялата строгост на закона.

Как да оставим шегата настрана, след като отдавна е превзела центъра.

Времето лети, но посоката му е неизвестна.

Съвременните Пилатовци си измиват ръцете, докато си перат парите.

Кажеш му: “Заповядай!” и той започва да ти заповядва.

Безпричинната тъга обхваща най-много проблеми.

Срещу хода на времето няма полезен ход.

И вътрешният ти глас може да се окаже в пустиня.

Хората с емоционална недостатъчност са повече от тези със сърдечна.

Бягството от миналото може да е сполучливо, но от бъдещето - никога.

Дебелоочието не се коригира с диоптри.

Във времена на духовна бедност най-дефицитни са чудесата.

Обвинили макарата, че оплита конците.

Некадърните писатели имат своите бездарни читатели.

Ако можехме да виждаме чистия въздух, щяхме да го ценим повече.

Под достойнството на човека е да е надменен.

Когато цял народ си наляга парцалите, те са предимно втора употреба.

Когато градушката удари тревата, тя си отмъщава с ухание.

Старостта не е болка за умиране, но е пълна с болки.

Не всеки, който живее без упование, е ненадежден.

Абсурдист - смята живота за измислица, но иска да се повтори.

Справедливостта на живота е, че е ограничен не само по време, но и по смисъл.

Песимизмът може да предотврати много вредни инициативи, дори и войната.