Таньо Божков

Поетът, белетристът и публицистът, който изцяло е посветил многообемното си творчество на Добруджа, нейните трудолюбиви хора и нейната земя, не е могъл да остане и без книги, посветени на децата.

Вярно е, че книгата на Драгни Драгнев „Шапка от глухарчета” е написана специално за негов сродник, но читателят остава с убеждението, че е близка на всички деца.

С такова впечатление останах и аз, още повече след толкова много съвпадения. Внукът ми също е Боян, каквото е името на героя в сборника, баба му е съименичка, а и има баба от Стара Загора.

Боян, нашият внук, обича и той глухарчетата и когато ходим по затревените площи из парка, повечко ги къса, раздухва или подритва, без да се вслушва много-много в бележките и съветите, които му давам.

И наистина, какво по-звучно и по-сполучливо заглавие от „Шапка от глухарчета”. - цветето, което се разпада така бързо и неусетно, подобно на отлитащото детство.

Книгата се чете леко, увлекателно и заради естествения, непринуден и овладян диалог, с който са наситени приказните текстове, имаше леко назидателен тон и подчертано позитивна насоченост.

Летящият Локо Моко от първата приказка обича добрите и послушни деца, наблюдава ги внимателно, съчувства им и се радва и ликува заедно с тях. В града с течаща покрай него река той среща рибарчето Сантиретам - „висок колкото нокът”, дребен и незабележим.

Но пък то е нетърпеливо и благородно - своя улов дарява на бедните и страдащите, които му отвръщат с благодарност. Тях ги вълнува силно сериозността и мълчанието му.

От случващото се дотук авторът леко ни пренася в света на приказното и романтичното, което тъй силно примамва и омагьосва интереса и въображението на децата.

С въдичката този път замахнало я към небето, момчето успява да свали облачето, оказало се малко пухкаво балонче - „шапка от глухарчета”.

Зарадвано, момчето веднага решава да я подари на красавицата Перентура - „тънка и стройна като брезичка” - и да се ожени за нея.

Не минава без перипетии, шапката пада в реката, но със задружните усилия на признателните му съграждани е спасена, а развръзката щастлива.

Не липсва дори и чудото - момчето проговаря, изненадвайки момичето и заедно с небесния си подарък спечелва нейната любов.

Имената в тази история може и да не са от най-сполучливите, но пък разказът е забавен, а обстановката ведра.

Следващата приказка е с находчиво подбрани, близки и обичани от децата персонажи - котарака, петела, трите патенца и едно бяло мишле.

Има и магаренце нарисувано с кафява боичка, а гребенът на петела е „целият червен като слънцето в ранното утро”. В закачливия и пропит с поетично настроение кратък текст своя дял дава и малкият Боян. Смесил всички боички, той оцветява бялото мишле в сиво.

Вълнува ни и пчеличката - трудолюбива е, но си няма име, докато най-накрая не си го измисли сама. На помощ й се притичват и останалите животинки - Мравката, Бръмбара, Мухата.

С добри и умни съвети те са подсказали в хода на смислен диалог как сама да си избере и посочи най-хубавото име - Меденка. Живият далог между малките приказни герои несъмнено ще се хареса на децата и ще е от полза за развитие на техните речеви умения.

И в останалите приказки разказвачът се стреми да описва кратки случки, пълни с добронамереност, дружба и приятелство - така е в „Камбанка на дървото” и „Истински приятели, а в „Кой дърпа ушите на вятъра” авторът отива и по-далече, разширявайки представите и познанията за света.

Чрез олицетворението, одухотворило с чудодейна сила, разума и сговорността, играчки, лястовици, облаци и вятър, успели да напоят зеленчукова градина и да я спасят от сушата.

За важната роля на времето в ежедневието на хората и правилното му разпределение, както и за други дидактически цели и умения се говори в „Часовник с кукувичка”.

Учи се пресмятане до 20, опознаване на часовото време, потърсени са ярки примери, връзки и очертания - „цифрата 6 прилича на колелце с шапчица отгоре”.

За единството и хармонията на света, в който съществуват вода и суша, животни, птици и насекоми , са приказките „Една кафява пеперуда” и „Чичо Бубалуба, старият делфин”.

Те се отличават с малко по-усложнен сюжет, както и с познанията, свързани с природния кръговрат и развитието на животинските видове.

Полезни са и навиците в „Когато вали дъжд” - услужливост, съчувствие, самопожертвователност и за преодоляване на препятствия.

Осмиват се пък отрицателните - неблагодарност, разсеяност, некоректност - мишлето например е забравило да върне чадъра, също и простодушието и лакомията.

В друга поредица - „Доброто момче и човечето”, „Кога пристига калинката”, „Как си говорят папагалчетата” и „Таралежът чете приказки” се възхваляват доброто и лоялността, навиците за самообслужване и хигиена, ученолюбие и правилно учене, борбеността и любознателността.

Цялостното композиционно оформление на книгата се отличава с ясен замисъл, последователност и ритмичност.

Отделните заглавия са подчинени на общата позитивна идея и насоченост на изложението. Един от героите се подвизава по-често, а лекият достъпен и понятен за децата език и стил ги прави още по-занимателни и близки до читателите.