Янислав Янков

Така е късно да удавя
небето си с коняк и вино.
Крака, ръце, глава и всичко
от много път е изхабено.

Захвърлен до самотен ъгъл
на тъмния гараж - живота
се мъча с фарове да видя
миражите си зад стените.

Но фаровете ми са слепи.
Непробиваем склон е мракът.
Замръзнали са буталата,
ръжда дълбока ги прояжда.

От празните купета само
се плезят избелели снимки,
където болните старици
играят с кукли и мъниста.

Каква тъга за свят отминал,
за шапки със цветя и птици,
с бастуни от дърво за флейти
и за интимни чекмеджета!

Момичето с акордеона
е майка ми, а мен ме няма.
Ще трябват седем календара
да щракнем снимка с мен и мама.

Но думата за друго беше,
за виното и за тъгата,
за старите коли в гаража
и за изхвърляните думи.