КЛЮЧ
КЛЮЧ
„Всеки полет е бягство,
всяко бягство - крушение.
И все пак, ангеле,
потърси си спасение…”
Ана Бландиана
Представих си поле,
а в полето - врата
и едно птиче,
подострило клюна,
опитващо
да отключи вратата.
Представих си небе
със символичен облак
и слънчеви лъчи,
разбиващи
безмилостно облака.
Бягството на ангела
е подобно на камък,
устремен от върха
към водите на реката,
течаща в ниското.
Оттам нататък -
отвори вратата
с ключ от клюн
на шарена птица…
***
Не искам да се връщам
към вечния стрес,
където горите си свиваха листата
и болката оставаше
единствена утеха.
Листата се превръщаха
без време в клони,
готови да ме бият по пръстите.
Как да обичам такива гори!
Татко, доземи ти се прекланям,
не ги искай обратно!
Този огън ще ни довърши,
без да сме виновни!
***
Не мога да мина отсреща.
Чаталестият дървен мост
лежи на кривия хълбок -
чака да отмине водата.
Не мога да мина отсреща.
На тамошния бряг
ме привика пещерата
със запаления огън.
Невидимите край него
пият кафета с ром
и знам, че се подбутват,
за да правят място.
Тези невидими
отместили моста
и повикали моята сянка.
Останах на този бряг.
***
Във водите на нощния геран
кометите падат
в очите на надвесения.
Надвесения е любопитен
за част от лицето си -
не смее да погледне
огледалата денем.
Мигновения портрет
е чуплива стара хартия.
Падащите комети
гаснат от безпомощност
в празния поглед.
***
Как да се обадя,
когато жици и птици
са събрани в кълбо.
Птиците, осветени в бяло,
вече не искат да летят.
В непослушната храброст на града,
мъжете се учат да ходят в черно.
В ковчези като лодки
отпътуваха приятелите.
Черните ризи
са с бели нашивки,
закрепени с кламер.
Първите пак ни победиха.
***
Някой ми обясняваше,
че молитвата е синоним
на болката.
Извирането на кладенци,
които някой ден ще потекат
и ще станат реки, също!
Накъде?
Въпросът остана встрани
като бесило.
Тогава ме извикаха градовете,
в които не съм бил.
Самотни села
с незаписани песни,
които се пеят в годините веднъж
и се оставят да втасат
до следващото пеене.
Защо да се моля,
за да имам болка?
Или да пия глътка
от морните води
на затрупани кладенци?
Въпроси, готови
за не едно бесило.
