ОТ ОБИЧ САМО
ОТ ОБИЧ САМО
На Л. Г.
Не знам дали и колко си щастлива,
когато си далече от Париж.
Била ли си болезнено ревнива?
Какво на никой няма да простиш?
Родена в равнина - вселена житна,
не ти ли е задушно в този край,
или под върховете му гранитни
живееш тихо в своя земен рай?
Прегърната от планини прекрасни
със чиста, непорочна белота,
внезапно може всичко да угасне,
угасне ли в душата любовта.
Отрича тя убийствените делници,
във клетка романтичните крила.
Без Дон Кихот и вятърните мелници
планетата е лодка без весла.
Какво си ти?
Коя си ти, която
живееш свято във греховен свят?
Очакван дъжд от ожадняло лято?
Душа - висок небесен необят?…
Не се натрапваш никому със нищо.
Далеч от всяка пошла суета
не гасне в теб семейното огнище,
където и да бъдеш по света.
Как искам да те изведа в небето
с усмивката на утринна звезда,
а долу полуслепите поети
да мътят в празни есенни гнезда.
Сега си позволявам да призная:
с библейски грях не съм обременен.
Родих се и живея вън от Рая,
до днес от обич само победен.
Палуваха със мене мис Вселени,
но нямат те очите ти добри.
Не ги откривам с Омир и в Елена.
Човечност чеховска от теб зори.
2016
СВАТБЕН ДАР
Горчиво ли? - Отровно е, сватбари.
Целувките не ще го подсладят,
ни мелнишките майстори винари.
Във чашите сълзите й искрят.
Изпейте всички песни на душата,
извийте радостта си на хора…
Днес мен ще ме даруват с тишината
на рано обезлистена гора.
ДЪЖДЪТ ВАЛИ
Дъждът вали. Не иска да остане
в утробата на облачната вис.
Земята е разстроено пиано,
но той е най-добрият пианист.
Застанали под кестенови клони,
под бухнали фонтанно цветове
по бузите ни капките се ронят,
преминали през жадни векове.
А ние с теб - два гълъба - се гушим.
Дъждът е като никога тъй мил
и неговата песен който слуша,
разбира как светът се е родил…
БЯЛА РЕКА
Бяла река като бели бедра -
буйна,
планинска,
игрива,
с дъх на смола от вековна гора,
звездно висока.
Всемирна.
Слиза надолу. Не иска да спре.
Летни полета изгарят.
Чака я нейното бяло море.
Викат я кичести явори.
Вие край мен самодивска снага -
все закачливо-игрива.
Знае - по-верен съм аз от брега,
но във морето се влива…
ЕЛА ТЪНКОСТВОЛА
Сред дъбове стари - ела тънкоствола,
пробола мъглите на зимните дни,
захвърлила грижи и ниски неволи,
звъни над скръбта ни,
звъни.
Реките нашепват й рими игриви.
Лудуват потоци и диви кози.
Задуха ли вятър - от смях се превива.
Заплаче ли облак - от радост сълзи.
Расте вдъхновено, расте устремено,
във свят изкривен, без позорен поклон.
Със клони свенливи, но вечно зелени,
невехнеща песен над зимния стон.
Ах, само дано не премине със брадва
край нея дървар отмъстително строг.
Тя знае,
тя иска,
тя винаги радва
нас грешните - с хубост,
с душата си - Бог.
ПРЕДЗИМНО НАСТРОЕНИЕ
На д-р Шаламанова
Тупуркат по земята зрели кестени:
Разбирам - морзът вече ни съобщава,
че ние сме дървета в късна есен,
предзимно пламнали като жарава.
Но няма страшно. Гледай колко много
души пулсират нощем във небето.
Не гасне звездният вечерен огън.
Той винаги над живите ще свети.
Това за нас е вяра и утеха,
че всичко не приклрючва на Земята.
Животът е и жилав,
но и крехък,
мъчителен, добър и необятен.
Да спрем насред Голготата - не можем,
защото Кръстът е върховна длъжност.
Изгрява нещо.
Нещо все захожда.
Върти се всичко в своята окръжност.
От мъдри векове и хора зная,
че вярата във Бога е човечност.
За кратко Л ю б о в т а отваря рая.
Без нея адът е жестока вечност.
15.01.2017
НЕ СМЕ САМИ
И все не мога да повярвам, че
един от нас по-рано ще си иде,
а другият самотен ще влече
най-тежките,
най-скръбните вериги.
Но няма как - ще дойде този ден -
естествено,
или пък нелогично.
Аз бях и съм най-щедро надарен,
не себе си,
а тебе да обичам.
Ти винаги била си и ще си
спасителният, неугасващ огън.
Нощта разстила твоите коси.
Не сме сами.
У нас живее Бога.
2016
С ПРОСТИМИ ГРЕХОВЕ
Залязва Слънцето. Пристъпва нощ.
Щурци люлеят лятната вселена.
Как може този свят да бъде лош,
щом Ти и Аз от него сме родени?
Закърмени със вино, ние с теб
пияни бяхме от любов, която
запази сладостта на сол и хлеб
и силата на майчиното мляко.
Живеем днес с простими грехове.
В огнището обидите догарят.
След многото ревниви векове
Отело все по-малко се повтаря.
Знам колко близо вече е брега.
В ръжта ожъната спасител няма.
Пониква във душите ни тъга,
но тя за нас не може да е драма.
Безкрайно е човешкото море
със приливи и отливи, които
едва ли някой някога ще спре.
Вълните се целуват със скалите.
Ела по-близо. Нека постоим
по-предано на този бряг отвесен.
От него надалеч ще отлитим
със птиците,
със птиците наесен.
2016
НАЙ-СЛАДКИЯТ ГРЯХ
Всеки трябва да бъде готов
за измяна от верен приятел,
от последна
и първа любов,
от попътен в морето тих вятър.
Който рови във чисти души
с мръсни пръсти - беди го очакват.
Любовта най-добре ще реши
как светът ще върви по-нататък.
„Вечна пролет” е тя за Роден.
„Тадж Махал” - за поета лиричен.
Ако храмът й рухне у мен,
ще изчезне светът поетичен.
Осъзнал всяка своя вина,
на страната на Хектор при Троя
влизам в нова Троянска война
като истински Омиров воин.
Не със меч,
не с ракети дори,
преживели безумни епохи,
ние - роби на мръсни игри -
носим в себе си атомен грохот.
Затова без омраза и гняв
вдигам чаша с божествено вино
за жената - най-сладкия грях.
Във сърцето е нейното име.
ТИХА ИНТИМНОСТ
Подай ръката си. Снегът вали.
Със всеки ден животът по е хлъзгав.
За тебе безутешно ме боли.
Не може огън да гори без въздух.
В небето зимно Слънцето блести.
Тук - долу, са мъглите дотегливи.
Но аз съм с теб.
Бъди до мен и ти.
Така ще стигнем нашата Колхида.
И всичките богатства ще ти дам,
дълбоко съхранени във душата -
отворен дом,
сърдечен дом
и храм,
не Тадж Махал,
а звездна необятност.
Търговци - ненаситни скакалци -
допуснем ли ги, хищно ще опоскат
икони,
стенописи
и светци,
накрая нас
и в нас самия Господ.
Презрителни към малката лъжа,
(голямата при нас е невъзможна)
за Яна и Милена ти дължа
любов със изгрев, който не захожда.
Обиди ако има - забрави.
Каквото е било,
било е вече.
Земята застрашително кърви.
Изтича бързо нейната човечност.
Не казвай, че сме бедни и сами.
Това не е и няма да е вярно.
Потомствен смях над дните ни ръми.
Шуми разлистен многолетен явор.
Оттук нататък пътят е един:
да пазим равновесие взаимно
и своята съдба да претворим
във тиха,
във трогателна интимност.
2016
