Трендафил Василев

В Брунате пак е тихо… Не иска да забрави
покръстените в близост тихи вечери и дни,
изречените думи по улиците прави,
мълчанието слято пред старите стени.

В Брунате пак е тихо… Тъгува век за двама,
погалили с очите си те всеки негов кът.
От вила „Белависта” - притихнала и няма -
със болка ги изпрати на далечен път.

В Брунате пак е тихо… В звездна черна вечер
Той стана жрец на хълма, памет и молитва - Тя.
Брунате - благороден, незабравим и вечен -
смъртта да не е раздяла, во век им завеща.