ГУЖОВИЯТ ДЮКЯН
Много дюкяни имаше в село едно време, ама Гужовият държеше първенство! Ще речеш дюкян като дюкян, ама не е така. Там се събираше вечер на раздумка младо и старо, пък и да се почерпят с половница вино или шишенце ракия. В него се уговаряха мандрите и спазаряваха аргатите от Димитровден до Гергьовден.
Дюкянът бе и кръчма, и бакалия. Оттам нашенци купуваха: шарлан, сол, оцет, газ, сапун и друга стока. До дюкяна се намираше и касапницата, където се колеше по някое домашно животно за празниците, за да се пооблажи сиромашията.
Още като дете Гужата бе чиракувал у едни гърци в Станимъка, за това и меракът по търговията си го имаше от малък. Помня, че след като се ожени и изслужи войниклъка, отвори малко кафененце в долния край на селото.
Ама от такова нещо къща се не храни. Вдигна се Гужата от село и стана стражар в Баронхиршовата железница. Служи там три години, но нали бе оставил сами жена и деца, по едно време се върна в село.
Отвори със спестените пари дюкяна и почна търговия да върти.
Гужата зачервен, с подпухнали бузи, зад тезгяха наливаше с пълната си бяла ръка букарата с виното и шишенцата с ракия.
Да ти бе драго да го гледаш! Винаги спретнат и чисто облечен с нови черни шалвари и забунче, а дулмата не сваляше от гърба ни зиме, ни лете.
Носеше риза с широка яка, за да покрива гушата му, че бе голяма. Оттам идеше и прякора му Гужата. Някои му викаха и Калтато, защото на половината село бе станал кум.
Когато дюкяна бе празен, той заприлистваше големия омазнен тефтер с вересиите и чакаше някой да влезе - я нещо да купи, я борч да си върне.
Митьо Гужата през седмица ходеше на пазар в града. На едното муле товареше в сандъци постлани със слама, събраните от вересиите яйца, а по обратния път закупената стока. Другото муле яздеше.
Ракията и виното вземаше от явровци, но понякога купуваше от складовете на Въцата в Станимъка по малко заарска мастика, мента, коняк или балсимо.
Лятно време, когато повечето хора бяха из къра и къшлите около село, виното на Гужата позастояваше и вкисваше в дъното на буретата. Тогава не му пречеше да го продава веднъж на вино, друг път за оцет, кога както дойде. Влезе някой мъж в дюкяна и го попита:
- Гужа, намира ли ти се още вино да ми напълниш една половинца.
- Има, ама е малко кисело! - вика Гужата и се почесва зад ухото.
Вади жълтата глинена букара и пълни половницата. В това време, ще се случи, застанала на задната врата на бакалницата, някоя жена да извика:
- Калтат Митьо, имаш ли оцет?
- Има, ама е малко слабичък - бавно и спокойно отговаря той и налива подаденото шише от същата букара.
Ще влезне друг, завързал мулето отвън на пътя и припряно ще рече: „Гужа, сипи едно вино - пиши го газ, та като плаща жената да не се сети, че съм пил вино…” Гужата отваря тефтера и вместо вино пише газ.
Сговорчив и кротък човек беше Гужата. Със Седмака имаха ниви, засяти с ръж, на общ синур в Падините.
Седмака обича да ходи често и наглежда посева. Брадясал и със загоряло от слънцето лице, той влиза вечер в дюкяна и гледа да изкара от Гужата една почерпка.
Позавърти се и поогледа наоколо и търси добра сгода, за да рече: „Гужа, черпи една ракия, та да ти кажа каква ръж е избуяла на нивата ти в Падините.”
Гужата го поглежда недоверчиво, но зарадван, че има добър берекет, сипва шишенце с ракия и го подава на Седмака. Той го пийне набързо, пъха ръка в пояса си, сякаш търси кесия със злато и бавно изважда оттам два житни класа.
Гужата посяга с ръка да вземе наедрелите класове, но Седмака отстъпва крачка назад, като опарен и с хитрост изпросва още една ракия.
- Хайде сега черпи по едно, та да ти дам класете, да видиш какво жито ще имаш, ако е рекъл Господ!
- Ще ти налея, нали добра вест ми носиш - кротко ще рече Гужата, после ще погали, както се гали малко дете житните класове и ще ги целуне. Ще се поогледа наоколо и ще ги забоде на стената до картината на Самарското знаме.
Друг път тихо като невестулка, сякаш на пръстите само стъпва, в дюкяна влиза Пиленцето - селският глашатай. Нисък и слаб, брадясал, облечен с износени и изпокъсани дрехи той ще застане смирено пред Гужата, с когото са кумувщина и ще го поздрави:
- Живо здраво, Калтато! Как си?… Сипни да пийнем по една мастичка.
- Бива, кумец - отвръща усмихнат Гужата и напълва две шишенца от заарската мастика.
Чукнат шишенцата за наздраве и докато Гужата обслужва останалата клиентела в дюкяна, Пиленцето търпеливо изчаква сгоден момент за нова почерпка.
Примлясквайки доволно с уста подава отново празното шишенце и тихичко като на кум се моли: „Сега, Калтато, сипи по едно и от тебе.”
Изпива така Пиленцето някоя и друга ракия, все поръчка от Гужата. Изчаква малко и без никой да го забележи, ни лук ял ни лук мирисал, се изнизва бавно навън.
Когато не може да изкара почерпка от Гужата, от кумова срама, той сам си поръчва.
Пийне ли обаче три-четири шишенца Пиленцето незабелязано изчезва от дюкяна и блажено усмихнат се закандилква за към къщи. Все ще забележи това някой от посетителите в дюкяна и свойски ще подметне:
- Гужа, кумецът ти си отиде без да плати!
Гужата спокойно отваря вратата. Поглежда след отдалечаващият се надолу по улицата Кумец, поклаща глава и казва:
- Кумчето ще си плати…
- Ще ми вземеш скъсаните гащи! - провиква се Пиленцето, дочул думите му.
Гужата затваря бавно вратата на дюкяна и се връща зад тезгяха. Изважда отново изпокъсаният тефтер, наплюнчва молива и записва поредната вересия.
