В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ…
Ще се съгласите, че турските сериали по българските и чуждестранните телевизионни канали у нас чрез българските оператори отдавна са завладели малките екрани и водят по гледаемост и мониторинг в домовете ни… Справка: БТВ.
Турският посланик огласи желанието си изучаването на турски език да стане задължително в българските учебни и извънучебни програми. И нали се досещате как външният ни министър Екатерина Захариева ще го „нахока”!?
„Ще строим завод, огромен завод” …вече рецитират турски инвеститори, а премиерът ни се хвали, че тук преди са пасяли магарета, а сега край Кърджали никнат турски заводи …И икономиката ни става стабилна, а българите вече се връщат в родината си, заради високите доходи!?
Искат на концесия за тридесет-четиридесет години българското летище, за да го превърнат във второстепенна аерогара на вилаета си…
Шишеджам, турски ваксини с изтекъл срок на годност, турски стоки в бита и храните ни, колко още подобни неща …Да не изброяваме цялата турска лексика в битието и житието ни…
Български политици при зор се укриват и търсят убежище в турското посолство…
Корупция, пладнешки грабеж, несправедливост вчера, сега и утре…
В учебниците изпадат уроци по родолюбие и патриотизъм, свързани с османски и турски зверства, за да сме толерантни към съседите…
Страхуваме се да рецитираме: „От Батак съм, чичо…” и „да гледам как турчин, че бесней над бащино ми огнище …”
Спорим за думите турско иго, турско робство, говорим евентуално за османско владичество, присъствие, за съжителство, а защо не и за сътрудничество…
И по всичко личи, че турско иго, турско робство не е имало. То безусловно предстои… То е бъдеще време на родната ни история.
