Добрин Добрев-Финиотис

Никак не ми е лесно да пиша и говоря за Людмила Живкова, защото съм пристрастен. Уважението и обичта ми към нея и делата й е безгранична и завинаги. Изследвам живота й, събирам материали за нея вече над 30 години и не спирам да се удивлявам от делото на тази жена. Имах намерение да напиша книга за нея, Женя ме подкрепи и знам, че щеше да ми помогне с още по-богатия си архив, но стигнах до извода и съм на мнение, че единствената вярна книга може единствено да се напише от Евгения, и това време ще дойде. Досега издадените книги са просто неверни, изопачени особено в частта им за смъртта на Людмила Живкова. Каква е мистерията, казват? Никаква мистерия не търсете там. Каза ви го съветникът й Чакъров, каза ви го и Павел Писарев - хора близки до нея, които я познават от младостта й. А инак мистериите ги измисляте и пишете вие, журналистите. Пишете ги, обогатявате ги, за да печелите пари - и си вярвате. Няма смисъл от тази работа и историята няма да ви го прости. Ако „журналята” (така наричам някои от тези, които се мислят за журналисти), имаха съвест, все щеше един да се намери да проучи дълбоко делото, работата на Людмила и да напише нещо свястно. Няма такива, доказа го дори и последната книга “Животът и смъртта на Людмила Живкова”, която е неточна, дори се тиражират лъжи за живота и пътят на д-р Мара Малеева и Тодор Живков. Грозно и непочтено е, и един ден историята ще го докаже, никой друг - Историята!

Беше началото на лятото на 1979 година. Трудовият живот на майка ми протече в Културно-информационния център на курорт „Албена”. Покрай нея и аз имах едно неповторимо и щастливо детство. През един ден на това лято в „Албена” настана необяснимо за мен оживление. Започнаха да се боядисват административните сгради, да се сменя осветлението, обогатяваше се и озеленяването по улиците, засадиха се много рози, стана още по-красива Албена. През август щеше да дойде Людмила Живкова, от Евксиноград. Месец преди първата асамблея „Знаме на мира” в Албена се проведе предварителен подбор на деца, които ще заминат за асамблеята. Един от тях бях и аз. Людмила Живкова дойде на посещение в училището, където бях в 1 клас. Оттогава тази жена остана толкова дълбоко в мен, наистина тя беше необикновена, магнетична, различно красива. Носеше достолепие и присъствие.

***

Животът и политическата дейност на Людмила Живкова имат важно значение за развитието на културните процеси през 70-те и началото на 80-те години на XX век. Огромни са нейните заслуги в областта на външната политика и международното сътрудничество. Чрез културата и културната дейност тя проправя път за развитието на политическите, икономическите и научно-техническите отношения и връзки. „Разведряването” започнало през 70-те години, свързано с Европейското съвещание за сигурност и сътрудничество, създава още по-добри възможности за развитие на контактите на България със западноевропейските страни и спомага за разгръщане на културните процеси в страната. Определящ обаче е фактът, че Людмила е дъщеря на първия човек в партията и държавата Тодор Живков. Именно това придава особена значимост на нейните инициативи, които са много амбициозни и изискват огромни средства. Нейното определящо въздействие върху тези процеси се дължи на постовете, които тя заема - член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура. „Мащабните” културни мероприятия в национален и международен план, многобройните прояви и тяхното финансово обезпечаване водят до водещото място на културата в държавната система. Културната политика и големите инвестиции в нея дават възможност за навлизане на материалните и духовните идеи, които придават и по-голямо значение на индивида и ролята му в обществените структури. Людмила Живкова израства и се утвърждава като политик и държавен деец от голяма международна величина. Обградила се с видни български интелектуалци, Л. Живкова се стреми да подчертае древния характер и големите постижения на българската култура.

Една от големите и успешни инициативи на Л. Живкова е Международната детска асамблея „Знаме на мира”, която е едно от уникалните събития в културния живот на България. Движението се характеризира с опитът за преодоляване на националните граници и тези на СИВ, на Варшавския договор в общуването между народите по пътя на културни и духовни контакти. В центъра на проекта се поставя една хуманна цел, а именно пробуждане и стимулиране на творческото начало у децата, които от най-ранна възраст трябва да се насочат към много по-дълбок и смислен живот. Повод за създаване на асамблеята е фактът, че ООН обявява 1979 г. за международна година на детето. Решението на Людмила Живкова е да реализира идеите си за разгръщане на творческите сили на младото поколение, а България да се превърне в домакин на международната проява. „Тук трябва да бъде и международен парк с цветя, които децата от цял свят ще донесат. Мисля, че след 10-20 години това място ще бъде духовният център на София” - това са думите на Людмила Живкова, отнасящи се до бъдещата асамблея, изречени пред Богомил Райнов. Международната асамблея „Знаме на мира” възниква като идея и се заражда като мероприятие в края на 70-те години. Ако разсъждаваме конкретно-исторически би следвало да уточним, че това е период на мирно съвместно съществуване между държавите в Европа и политическо разведряване в духа на заключителния акт от съвещанието в Хелзинки. Именно в тези години се чувстват най-добре положителните промени в международните отношения, включително и в международното културно сътрудничество. Ето защо може да се предполага, че в най-общ политически план Международната асамблея „Знаме на мира” може да се разглежда като рожба на разведряването. А духът на Заключителния акт от Хелзинки създава необходимия международен климат на доверие и сътрудничество, който се оказва благоприятна основа за развитието на асамблеята и прерастването й в международно движение .

В обществен план целите на движението са насочени главно в две насоки: към международното сътрудничество, мир и разбирателство и към изграждането на социално-педагогическа система за стимулиране и развитие на творческите способности на всички деца у нас. Още с встъпването във високите нива на управление на културата в началото на 70-те години Живкова въвежда постепенно и последователно във вътрешната и външната политика на България естетика, национални естетични програми и все по-обхватни мероприятия и инициативи, свързани с националната история, но и с непознати на широката публика философски идеи. Нейните възгледи са силно повлияни от теософското учение, а позициите й във властта позволяват да приложи своята философия и на практика. Крайната цел на Живкова е хармонично и всестранно развитие на личността. Ето защо по-голяма част от културната й политика е в тази посока. Според Живкова изграждането на такава личност трябва да започне от най-ранна детска възраст и да се доразвива във времето. Тези й възгледи са в основата на създадената от нея Международна асамблея „Знаме на мира”, която трябва да пробуди творческото начало у децата и да ги насочи от най-ранна възраст към много по-смислен живот. Следващата стъпка за усъвършенстване трябва да бъде Експериментално училище, което да съчетава образователния процес с интензивна работа по естетическото възпитание на децата от ранна възраст до последната година на обучението. Училището трябва да бъде основа на бъдещ образователно-културен комплекс, който да съчетава научната и образователната дейност в културната сфера. Стремежът на Живкова е насочен към изграждането на национален духовен център, който да установи контакт с други подобни центрове по света и заедно да работят за еволюцията на човечеството. Малка част от тези замисли намират реализация, поради невъзможността на обществото и управляващите да вникнат в същността им, но въпреки това основите са поставени с асамблеята „Знаме на мира”.

Не е случаен и девизът на асамблеята „Единство, творчество, красота”, който е заимстван от Николай Рьорих във връзка с международното споразумение, осигуряващо закрилата на художествените паметници в случай на военен конфликт. Този девиз носи в себе си необходимостта от пробуждане на потенциалните творчески сили на човека, от духовно обновление и трансформация на съзнанието му, от съзнателно насочване на неговата воля и труд в единствено вярната насока - да се устреми към прекрасния свят на откривателството, да се превърне в творец.

Още в началната фаза на обсъждане на инициативата Живкова обяснява, че намерението не е просто да се организира поредното мероприятие за „защита на мира и утвърждаване процесите на разоръжаване”. Понятието „мир” за Живкова означава възможност за хората „да се развиват по законите на красотата, непрекъснато да разгръщат своите сили и способности, да се развиват хармонично, изобщо да се утвърди този безпределен път на развитие и еволюцията на човека”. Че дъщерята на Т. Живков има по-далечен прицел, свързан с утвърждаването на мястото и ролята на България в световните културни процеси, подсказва предложението, направено още в началната фаза на обсъждане на идеята за асамблеята. То предвижда българските деца да се обърнат с „призив-възвание” към децата от цял свят, като апелират за мир и подчертаят ролята на изкуството и културата за изграждането на човека като творческа личност. Всъщност, това е призивът на самата Людмила, но тя си дава сметка, че ако той излезе от ръководения от нея Комитет, „другите страни ще кажат, че България излиза с политическа акция”, а от децата „ще прозвучи по-естествено” .

Наред с утвърждаването на движението „Знаме на мира”, като традиция с огромен международен авторитет се заражда и осъществява идеята за построяването на паметник, символизиращ стремежа на децата от цял свят да живеят и да се развиват под законите на красотата. Символ на асамблеята става откритият на 25 август 1979 г. в полите на Витоша монумент „Знаме на мира”. Строителството е осъществено за 30 денонощия от строителната бригада на Никола Павлов. Основният архитектурен акцент на този паметник са четири вертикални пилона, високи по 37 м., ориентирани към четирите посоки на света и спираловидна композиция от два полуринга на различни нива с камбани. В горния край на четирите пилона е оформена пространствена сфера, представляваща света. В нея спираловидно са разположени седем камбани, символ на седемте световни континента. Камбаните са с общо тегло 12 тона. При откриване на монумента там има поставени 68 камбани от държави от всички континенти.

Заключителният международен етап на асамблеята е от 15 до 25 август 1979 г. и е една от най-големите инициативи в Годината на детето под патронажа на Генералния директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М’Боу. През десетте августовски дни София и нейните изложбени зали, театри и телевизия са в ръцете на световната детска република. Необичаен е този фестивал, необичайни са и основните му принципи - никакви конкурси, никаква борба за призови места. „Десет дни, в които пропагандата отсъства или поне не се натрапва, в които действително ставаш част от едно общество - живо, креативно, свободно, толерантно” - спомня си Георги Тошев, един от дванадесетте участника, които съставят т. нар. детски щаб на асамблеята. В асамблеята участват общо 1 100 българчета и 1 321 деца от 77 страни, като още осем страни изпращат произведения на изкуството. Събирането на толкова деца, както и разнообразните им творчески прояви сами по себе си са нещо изключително. България по естествен начин се превръща в притегателен център за детското творчество в планетарен мащаб. В словото си при откриването на асамблеята Л. Живкова призовава децата към „единство, творчество и красота” в името на мира.

Отчет на тази първа асамблея Людмила Живкова прави два месеца по-късно пред общото събрание на ООН в Ню Йорк, където е приета от Курт Валдхайм - генерален секретар на ООН. Както отчетите, представени в ООН, така и речта й пред Общото събрание съдържат в най-обща, обтекаема форма истинските материални проблеми на детството у нас. Живкова настоява да се разработи програма за превръщане на монумента в „планетарен символ на единството, мира и красотата, обединяващи човечеството” и дори да се предложи на ЮНЕСКО да го обяви за световен културен паметник. Съвсем ясно прозират мащабните намерения и големите очаквания от асамблеята.

Международният отзвук от асамблеята действително е много силен и допринася за позитивния образ на България. Приветствия изпращат 29 държавни глави. Провеждането й се отразява от 90 акредитирани журналисти от 22 страни - дотогава нито едно събитие в България не е предизвиквало подобен медиен интерес. В чуждестранния печат излизат над 200 статии и съобщения, в които определено надделява тонът на съпричастие и висока оценка за инициативата. До 1989 г. в София се провеждат четири асамблеи и четири срещи на деца от целия свят. В тях са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България.

Поради настъпилите събития в България при прехода към демокрация на 30 август 1990 година българската страна прекратява международното детско движение „Знаме на мира”, като прекъсва международните контакти и закрива координационния му блок в София - Център „Знаме на мира”.

През 1990 година в нова, значително различаваща се обстановка се създава Фондация „Людмила Живкова - Знаме на мира”, като неправителствена организация - продължител на идеите на „Знаме на мира”. Неин председател става дъщерята на Людмила Живкова - Евгения Живкова. През 2002 г. се възстановява детската асамблея „Знаме на мира”. Тогава в комплекса „Камбаните” се поставя нова камбана, подарена от папа Йоан Павел II при посещението му в България. Същата година представители на фондация „Людмила Живкова” и Атлантическия клуб в България поставят мемориална камбана на комплекса под наслов „НАТО в служба на мира”. Няколко години по-късно и Израел подарява камбана и така общо броят на камбаните, представляващи отделна страна, става 91.

Преди дни при посещението си в България Папа Франциск подари камбана на движението “Знаме на Мира”, както стори преди години и Папа Йоан Павел Втори. Това е знак на уважение и към паметта и делото на Людмила Живкова, за мир по целия свят. Свят без оръжие и войни.

От дистанцията на времето може да се каже, че Международната детска асамблея „Знаме на мира” успя да реализира своята цел успешно.

****

И до днес с умиление прехвърлям архивите, снимките и виждам доброто й лице, топлата й усмивка, нежния й поглед. Преглеждам и някои писма до нея, писани от детската ръка на Гилермо:

“Скъпа госпожо Живкова, много ви благодаря за хубавата картичка. Ние всички си спомняме топлото гостоприемство на българските деца по време на асамблеята. Аз съм във втори клас и съм на 7 години…”

И отговора на Людмила:

“Мили Гилермо, благодаря за писмото и хубавите снимки, които получих от теб. Предай моите сърдечни поздрави на всички твои съученици и приятели, които сте мислили и творили в чест на Асамблеята и българския народ. Целувам те”

Днес държавници и политици от този ранг, за съжаление няма. Людмила обичаше всички деца и направи за тях всичко по силите си за прослава на България и нейната древна култура.