с писателя Георги Ангелов разговаря Георги Н. Николов

- Приятелю, как според теб изглежда духовността в България на ХХI век? Световна ли е, европейска, или провинциално балканска? И какво място под небето й заемат творчески надарените личности?

- България днес има колониален статус. За колонизаторите и техните български слуги духовността в нейното високо понятие няма никакво значение. Тя дори е вредна, излишна и подлежи на нивелиране, отхвърляне, лишаване от съдържание, обезсмисляне.

Това и се внушава на хората по отработени от векове технологии и манипулации. За нашите господари ние сме туземци с халка на носа. Не ни се полага никаква духовност, освен нискостеблените развлечения и възприятия.

Ето защо определенията за световна, европейска и прочие духовност преди всичко трябва да дадат тези представители на изкуството, които са в близка връзка с народа, израстват от него и именно те трябва да въздействат на широките слоеве на обществото, за да станат тези определения общовалидни най-напред за самия народ.

За целта обаче трябва национална доктрина, национално целеполагане, национална идеология, от която бяхме съзнателно лишени.

- До каква степен в културния ни живот се запази „традиционната” литература - на реализма, хуманността и позитивното в живота? И защо след тъжния вододел на 1989 г. у нас се нароиха цели пълчища модернисти, авангардисти и прочие исти?

- Традиционната литература е жива, тя се запази и развива, но бе целенасочено и брутално изтласкана в периферията на общественото съзнание. Бе обявена гласно и негласно за ретроградна, архаична и дори за предлитература.

Причината е проста - тя е реалистична и социална по своята същност, по дълбоката си вътрешна връзка с класическата ни национална култура. И следователно опасна за новите господари с потенциалната си линия на критичност към океана от неправди, в който потънахме през последните трийсет години.

И за да се запълни принудително отворилата се пропаст, бяха наложени всякакви исти, най-вече - постмодернисти, чието неолиберално т. нар. творчество упорито и безмилостно превзе всички литературни ресурси, ако се изключат някои острови на съпротива като „Литературен свят”.

Но това, което се наричаше доскоро посмодернизъм и продължава да мимикрира под някакви уж нови форми е насилствено налаган медиен продукт, който отдавна загуби битката за съзнанието на обществото поради пълната си липса на връзка с корените.

- Как гледаш на отпадането на знакови имена от учебниците по литература? Иначе казано - на войната срещу Паисий, Вазов, Чинтулов, Ботев и т.н. за сметка на Робинзон и компания? Потребна ли е „революция” в този дял на образователното дело, за да се превърне то отново в българско?

- Като на обмислен и постепенен процес на лишаване на колонията от смислови кодове, които биха й помогнали да се възроди. „Революция” в образователното дело е не просто потребна, тя е спешна и крайно наложителна.

- Какви творчески и общочовешки задачи си поставяш с електронното списание „Литературен свят”, на което си създател и уредник и какви трудности срещаш в издаването му?

- Първата му и най-важна задача е създаването на духовна среда, която да създаде предпоставки за национално-освободително движение срещу колониалния модел на управление на България.

За тази цел смятам за необходимо да популяризирам всички талантливи постижения на предишни и съвременни писатели, които отразяват способностите на нашия даровит народ, умението му да преодолява дори наглед невъзможни положения, да се съхранява с достойство и да отстоява чувството си за справедливост.

- Ти самият си сред малкото съвременни наши поети с ярко изразена гражданска, непримирима позиция срещу недъзите в съвременното ни общество. Мислиш ли, че със стихове то може да се промени към нещо по-добро и човечно?

-  Има и редица други поети с изразена гражданска позиция, но те са предимно по-възрастни - факт, който с нищо не накърнява нито предишните им, нито новите им творчески постижения.

За съжаление тези поколения си отиват, а част от новите автори предпочитат да създават една своеобразна интровертна литература или такава, която е заимствана от популярните през последните десетилетия жанрове в англо-саксонския свят.

Но има и такива и те стават все-повече, които търсят националните и духовните измерения на своите внушения и послания. А това вече е залог за промяна.

- Имало ли е моменти, когато си искал да напуснеш родината и да тръгнеш по света? Немалко наши автори сториха точно това и успешно творят в различни точки на географския глобус…

- Не е имало такива моменти - да искам да напусна България. А това, че немалко наши автори творят с успех в различни страни и сътрудничат активно на много издания, на „Литературен свят” включително, още веднъж показва привързаността на българина към писаното слово. Но и остатъчната енергия и инерция на представата за литературен живот от близкото минало.

Боя се, че в перспектива не виждам дълготрайно и плодотворно развитие на българската литература в чужбина. Да, такава има и ще има, друг въпрос е доколко ще остане.

- Съществуват ли за тебе теми табу и теми, до които не би се докоснал никога?

- За всеки народ и религия има идеални образи; образи, които отразяват народностната, личностна и религиозна представа за идеал, символ, към който трябва да се стремиш, който ти дава човешко самочувствие и те прави част от поредицата на предците и тези, които идват след нас.

За нас като православни християни - това е образът на Иисус Христос, като българи - Левски.

Смятам, че към тези теми трябва да се отнасяме в творчеството си с изключителна прецизност и уважение.

Прикритото или явно развенчаване на тези образи, каквито и благоообразни или привидно обосновани етикети да има, винаги ще среща напълно логично и закономерно противодействието на тази част от обществото, което е не просто население, а народ.

- Какво би посъветвал властимащите, ако ти се предостави такава възможност? Защото страната ни постепенно се обезличава чрез демографската криза, икономическото мъртвило и интелектуалното чуждопоклонничество?

- Властимащите са пряк или опосредстван инструмент на чуждото управление и затова всички беди, които изброяваш, са следствие на това управление.

Нямам никакви илюзии, че настоящите властови структури ще предприемат сериозни опити за промяна на съществуващия модел.

Онеправданите българи, а те са мнозинството у нас, жадуват Народен съд за всички престъпници - от всички партии.

И това ще бъде справедлив акт на възмездие. Нищо, че засега изглежда като утопия.

- Какво би пожелал на народа си от позициите на автор, отдавна утвърден на поетичното поприще? А на себе си, освен скъпо струващото здраве?..

- Моята мечта е - той да намери сили, вяра и достойнство да започне и завърши борбата с колониалните ни господари и с техните български послушници, които изсмукват и съсипват България.

На себе си пожелавам - по-дълго да бъда полезен на милеещите за родината си писатели и на семейството си, на съпругата си, поетесата Ваня Душева, която ме подкрепя във всичките ми творчески начинания…