Георги Майоров

Език, песни, народ правят и са удържали държавата ни България! И тонове мастило се изписаха за защита на свещеното българско Слово, но кой да види и чуе.

Не беше ли красивата Кирилица, която опази българското писмо и четмо, всичко родно и мило и България?!

Не беше ли Тя, която ни спаси от османското ,,присъствие” на ятагана по нашите земи?!

Не беше ли народната песен, която разсичаше кървавите вериги за съхраняване на българската историческа памет?!

Тази песен не излизаше ли гордо срещу чуждото песнопеене и проповед в българската православна черква, налагани ни от фанариотите?!

Не беше ли яростното Паисиево Слово, което събуди българското самосъзнание?!

Не беше ли българската омайна реч, която през всички времена и премеждия вдигаше народа на бунт против поробители и подтисници?!

На какъв език изписа святото си тефтерче Апостолът на свободата Васил Левски?!

На какъв език бяха написани клетвените думи ,,Свобода или смърт!”, които възпламениха Априлското въстание и запалиха хондаливата черга на Османската империя?!

На какъв език беше написана първата най-демократична Търновска конституция на Новоосвободеното ни Отечество?!

На какъв език беше написана библията ,,Записки по българските въстания” от медвенския овчар Захари Стоянов?!

Забравихме ли тези и още колко свещени километрични паметници по историческия път на България?! Които защитиха и спасиха България от затриване.

Въпреки всички уроци от историята ни, днес се навдигна Деветата подмолна вълна, за да удави националната ни идентичност. Родоотстъпници и предатели поискаха да заменим българската азбука с латиница.

И питам, защо? Да не би тя да е по-красива калиграфически, че по-добре да изписва кръшните извивки на българската реч?!

Всички вътрешни и европейски благодетели поведоха нестихваща хибридна война за унищожаване на българския език, за погребване на България. Чрез всевъзможни начини и средства, се води и явна война за загърбване, изместване и забравяне на българското песнопеене.

Хубаво е, че в днешния глобален свят и нашите деца още от детската градина изучават чужди езици. Но хубаво ли е постоянно да се намаляват часовете за престижно овладяване на българския майчин език, да се отстраняват класическите образци от българската литература?! Че подрастващите да останат полуграмотни като законодателите ни. Те толкова години нарочно протакат приемането на закон за българския език.

Защо ли? Защото преди да пристъпят прага на Народното събрание трябва да бъдат подложени на зрелостен изпит по български език и едва тогава да влизат в политиката.

Но възниква и обратният въпрос: защо въобще е нужен такъв закон?

Българският език не е ли светият закон за съществуването и пребъдието на България?!

Той просто трябва само да се спазва. Но не би!

Този широко отворен портал за навлизане на всичко чуждо и пошло, не ни ли доведе до дереджето почти да не чуваме българска песен?!

Салони и балкони по партита се тресат от песни на англикански език. С такива песни едва ли не искат да опиянчат целия български народ. Няма институция, ни конституция, които да спрат тази вандалска инквизиция над българската народна песен, на пеенето на български език.

В разродяването се включиха и организаторите на така хубавата проява ,,Гласът на България”. Нима нито за миг не успяха да се замислят: как може гласът да е български, а изпълнението чуждо? Не го ли продават на дребно този магически български глас?!

Не си ли дават сметка какво пагубно дело вършат, когато текст, музика и глас не са български. Не вдяват ли поне малко, че този преглед на даровитите млади български гласове се равнява на първа книга на талантливи млади писатели?!

Това се потвърждава и от сегашния текущ конкурс. Пропя само една българска народна песен. Добре че и нея журито не я загърби, а беше отличена да продължи борбата за спечелване на първо място. Това обаче едва ли е достатъчно. Даже е плачевно малко.

Щом тази прекрасна инициатива продължава вече години, би следвало да проумеят накъде водят българския песенен глас. Не е ли редно надпяването на българските гласове да става само на български език и на български песни.

Тогава авторитетът на тези гласове ще заглуши шумотевицата за преклонение пред чуждото песенно изкуство. И то още по глобално ще звучи. Няма нужда да изтъкваме магията на българските гласове. Те са прочути, уважавани и тачени по всички ширини на света. Само не и у нас.

Време е, наистина е време, и ,,Гласът на България” да се чува само на български език! И никак не е трудно. Даже още по-големи овации ще печелят не само ,,треньорите”, а и всички тези даровити български песнопойци, които със своята магия ще поведат след себе си още повече ненадминати по звънкост и красота родни български гласни струни.

Това нито задължава, нито спира многото творчески състави да изпълняват творбите си на какъвто език искат. Ако ще и на патагонски, но не да гоним българския от свещения храм България!

Не отправям ръце към небето, а към всички отговорни и безотговорни человеци: - българското слово и българската песен да бъде закон за ,,Гласът на България”! За да пребъде здравото българско потекло и България!