Любен Панов

Из „Днес” (2018)

Помня, че в предговора на последната му стихосбирка, издадена година след неговата смърт, бях написал, че ГЕОРГИ АВРАМОВ изживя своите 56 години на слънчевия бряг на реката.

Битието му се отразяваше в най-чистите води на потока:
прозрачно;
забързано;
разпъвано.

Там остана докрай и в синовността, и в бащинството, и в делата, и в любовта, и в лириката.

Поет, историк, общественик. Кмет на Велинград в два последователни мандата от новото ни време. Отиде си през март 2002 година. Една късна вечер беше избягал с такси от пловдивската болница и когато усмивката му заля прага на моя дом, вместо с „Добър вечер” се пошегува с малко стихче:

„Живяхме в епоха,
която бе отречена
от тези, които са обречени.”

/Всъщност, все още не съм сигурен дали се е шегувал тогава…/

За сбогуване ми каза още едно:

„Примирих се с всичко.
Сега стоя
на брега на реката
и чакам да видя
ще донесе ли
водата
на враговете телата…”

Донесе, Георги. Много трупове донесе реката. Но те не бяха на истинските врази…