Милена Обретенова

Отдавна не ми се беше случвало с такъв хъс да изключвам някого от списъка си с приятели във Фейсбук.

Приятелка коментира моя публикация.

Две снимки. На едната - някакъв нашумял мастер шеф (т.е. майстор-готвач!), който редовно вилнее и изхвърля сготвеното от участниците в някакво риалити (т.е. предаване на живо!). Мастерът е категоричен: „Ще изхвърлям храна, защото при вас ще поръчват хора с пари!” На втората снимка - приклекнало детенце-скелет яде изхвърлен на земята хляб.

Та приятелката коментира публикацията ми. Гневно. Обвини ни накуп в пасивност и възмутено защити новите ценности: „Или е по-лесно да си пиете ракията и да псувате демокрацията!” (Реторично-дидактично.) Даде ни съвет: „Организирайте хуманитарни акции из България - всеки трети бедства!” (Императивно-лаконично.) „Аман от проповедници-популисти!” (Финално-саркастично.) Разбирайте: „Неспасяеми сте!”

Нюансите на категорична всезнайковщина ме извадиха от равновесие. Повлякоха взаимосвързаните етапи на нюансиран протест. За секунди останах парализирана от смайване. После също така за секунди кипнах. А след това се почувствах жестоко наранена. И не само защото не пия ракия…

Не отговорих. А бих могла - също толкова гневно и страстно. Не отговорих. Защото внезапно проумях: Трябва да си признаем на глас това, което подсъзнанието ни отдавна е осъзнало. Вече сме НИЕ и ТЕ. Помогна ми „приятелката” с обобщаващото множествено число в обвиненията си. Да, вече сме НИЕ и ТЕ. И все по-трудно ще се разбираме.

Ние, българите, сме НИЕ и ТЕ.

Възстановявам пътя до този извод-синтез чрез обикновен сравнителен анализ. На простичките очевидни факти.

ТЯ е интелигентна и амбициозна. Но и АЗ съм интелигентна и амбициозна.

С приликите обаче - дотук.

ТЯ безброй години живее все някъде в Европа. АЗ цял живот съм си все тук.

ТЯ никога не е отвръщала разплакан поглед от молещите очи на детето си. Очи, молещи за нещо дребничко. Очи, вече спрели да молят, разбиращи - очите на дете?старец.

ТЯ никога не е унижавана за кадърност.

ТЯ никога не е гонена от работа заради дипломата си от чужда държава.

ТЯ, ТЕ.

Българите зад граница. Почти всички емигрирали по всеизвестните икономически причини. Българите зад граница. Проспериращи според окаяните ни съвременни домашни критерии.

АЗ, НИЕ.

Българите в България. Почти всички останали тук по дълбоко лични причини. А някои, колкото и да е странно ? поради демодирания, атавистичен патриотизъм. Българите в България. Окаяни дори според окаяните ни съвременни домашни критерии.

НИЕ.

С факирски умения поне на нивото на Астор, що се касае до оцеляването ни. Защото сме най-бедните. И затова най-неграмотните. И затова най-болните. НИЕ - обезкръвените.

ТЕ. Българските граждани в чужбина. С формалното право да гласуват. Като българи. С правото да гласуват формално. Но да ни обвиняват неформално, настървено: за дупките по пътищата, за отчаянието ни, за политиците ни… - причини наспорил Господ.

ТЕ, българските граждани в чужбина, нямат моралното право да бъдат наши съдници.
Добра или не толкова, България в момента НИЕ.

И, макар обезкръвени, намираме силици да реагираме на социалната неправда. Па макар само под формата на публикация на самозабравил се майстор-готвач като контрапункт на едно гладно дете. А това е надежда.

И, макар отчаяни, намираме силици да протестираме. Па макар и под формата на някоя епиграма или народен афоризъм в социалната мрежа. А това е смелост.

И, макар привидно оскотели, ежедневно се организираме в десетки благотворителни каузи. А това е вяра.

Вярата е бъдеще. За НАС, но и за ТЯХ.

Защото, ако си дойдат, НИЕ ще ги погалим с майчина реч.

ТЕ и НИЕ. Двете лица на един нещастен народ.

Все още, слава Богу, с едно любимо питие. То не решава проблемите ни. То обаче не е и причината за проблемите ни.

По една гроздова? Наздраве!

Да бъдем, българи!!!

16.04.2019
В. Търново