ЧОВЕКЪТ ОТ ПОЛЕТО
Рисуван от художници, той не се побира в платната, и прескача рамките им, за да се слее със себе си, с живота, с истинския си ръст. В колко весели или тъжни песни е възпят. Той беше с пояс и цървули, с бозави потури и с чер овчи калпак.
Но винаги е имал светъл поглед към тъмната родилна пръст, която е неговата стихия. Той е бащата на плодовете й. Единствено пред нея стои молитвено като пред Бог. Самият той е най-възвишеният плод на земята. Не мога да си го представя иначе, освен разгърден, жаден за труд, за сеитба.
Трудолюбив до изнемога, трудът му е единствената истинска почивка. Дланта му е грапава като орната земя. Линиите по нея са изпълнени с бъдеще, те са съдбоносни. Силна, тя трепетно милва по гребена гергьовския дъжд и кацналата на житния стрък калинка.
Само човекът от полето може да има много сетива за всичко. Той усеща повече мириси - от треви и растения, от цветя и пръст. Радва се на бялото горско кокиче като дете. Търси малката жълта светлинка на минзухаря.
Някога той си плетеше кошници от липа и повет, от върба и ракита. Правеше си шапки от слама.
И само той може да измайстори свирка за децата си от ръж или от пролетна върбова клонка. Това весели света, хората.
Необяснима топлина нахлува в тялото му, когато покълва и зеленее житото в браздите. Никой друг не се покланя на хляба като него.
Помня го от жътви и хармани, от вършитби и селски сборове.
По-естествен българин от него няма.
Колко усещания за цветове е събрал в душата си, в погледа си.
Прекарал в живота си толкова бури и градушки, той е неимоверно нежен. Виждал съм го да плаче, виждал съм го и да се радва. Каквито и години да минават, колкото и време да изтича, знам, че потомците ще носят негова жилка. Той и не мечтае за друго, освен за родитба, за волност.
Белият облак е душата му, узрялата ябълка е сърцето му. Примамва го конят, който лети из ширинето. Като самата природа, той остава верен на себе си. Има нещо мило и едновременно трагично в това.
Никой не му завижда и той не завижда на никого. Човекът от полето не вярва толкова на плода, колкото на семето…
Като деца пасяхме кравите от тъмни зори, хванали лескови криваци, преметнали торбички с хляб и лук. В тях имаше и захалупци със сол. По горските поляни играехме на всевъзможни игри… Там остана юношеството ми, закачено на клона на равнински дъб. Когато тръгнах да уча в гимназията, плаках за него.
Знаех, че няма да се повтори. Какви вълнения спят под прахта на старите селски коловози, по гори и поляни, там, сред Дунавската равнина…
Все си мисля, че човек една сутрин ще осъмне сам сред индустриалните пейзажи, сред всичките тези транзистори, касетофони, модерни коли, машинарии, всяка от които чака специалист, за да бъде поправена.
Ще осъмне и ще усети странна носталгия - да види само чисто небе и проста земя, да чуе звънчетата на полския синчец. И, може би, трудно ще ги намери. Но те ще звънят в душата му, защото той е създаден да се радва на белия ден и на тайнствата на природата. И това ще бъде най-голямата му победа.
Аз вярвам в това с цялото си същество. Какво струва една естрадна песен или механична музика пред изяществото и святия живот на една народна песен, съхранила вековни легенди, поверия, мъдрост и най-вече неподправени човешки чувства.
Народът е жънал и е пял, правил е сватби и е пял, страдал е и е пял, побеждавал е и е пял… Една песен дъхти на хайдушко биле, друга - на зряло жито, трета - на босилек…
Дълбоки са корените на българина. Той никога няма да се откъсне от своето хилядолетно родословно дърво. Защото е стъпил здраво на земята и е хванал с ръцете си простора. Той, който слуша модерни песни и свири с крушово листо.
Неговият равнинско-балканджийски свят ме изпълва цял, защото като него чувам звуците на синигери и косове, на цъфтидренчета и сойки. Мога да заплача пред една рохкава бразда, която ми припомня историите на роднински родове, мога да се зарадвам от дъха на шибоя и да не мога да обясня това.
Всъщност, като че ли то е характерно само за българина, който като говори, в гласа му сякаш пеят кавали.
Човекът от полето е надарен с голямо въображение и нежност и те отразяват като чист извор цялата природа, сред която живее и твори. А неговото трудолюбие ще облагороди земята, ще я възроди и ще я засее, за да може да легне честит в нея.
