СЛЯПОТО ГЪДУЛАРЧЕ
СЛЯПОТО ГЪДУЛАРЧЕ
Отново тъжна есен
в просторите витай,
и глъхне мойта песен
из тоя чужди край.
Аз чувам птичо ято -
потегля то на път
да чака ново лято
във някой топъл кът.
И аз ли да замина?
Къде ще спра в нощта?
Аз нямам ни родина,
ни майка на света.
С гъдулка във ръката
и мъка в свойта гръд
аз дойдох из тъмата,
загубил брод и път.
Аз скитам тук и тамо
с една торба на гръб,
гъдулката ми само
разбира мойта скръб:
засвиря - тя се слива
в миг с моята душа
и трепка като жива,
и плаче в пустошта.
——————————
сп. „Венец”, кн. 1, 1933 г.
АПРИЛ
Туй са люлки от цветя -
туй не са дървета!
А в полята звън и вик,
ясни песни, чурулик, -
днес Априлий модролик
по земята шета!
Косът свири със кавал
от ковано злато,
а пък Щърко дългокрак
ни здрависва с трак-трак-трак
и ни пожелава пак
ясно, ясно лято.
Виж: навред пчели трептят,
птичи рой се вие -
нека с песни и със смях
и в косите с цветен прах
низ полята като тях
да летим и ние!
——————————
сп. „Венец”, кн. 7, 1933 г.
АПРИЛСКА ЛЪЖА
Във София на всеки плет -
сто патици на шиш,
не вярваш ли - вземи си хляб,
тръгни, иди и виж!
Със баници е пък постлан
прочутий Букурещ,
не вярваш ли - тръгни, иди
и сам ти ще ядеш!
Край Цариград расте гора -
на всеки лист: сладкиш!
Не вярваш ли - вземи торба,
тръгни, иди и виж!
Бонбони падат вместо град
във славния Париж,
не вярваш ли - вземи торба,
тръгни, иди и виж!
Направен е от шоколад
грамадният Берлин,
не вярваш ли - тръгни, иди,
иди и виж самин!
А от чешмите във Багдат
шербет и мед шурти,
не вярваш ли - тръгни, иди
и сам ще пиеш ти!
——————————
сп. „Венец”, кн. 7, 1933 г.
