ВЯРНОСТ
ВЯРНОСТ
За кой ли път повтарям като глух,
останах верен аз на равнината,
на нейния първоначален дух
и шепота вечерен на житата.
Обичам тази равна тишина.
Поле додето погледа ти стига.
Като корем на бременна жена
само една могилка се издига.
А недалеч от кухите върби,
от мълнии внезапни поразени,
овце кълбят се, или може би,
са облаците вече приземени.
И аз съм тук, под щедрите лъчи.
Нима очаквам нещо да се случи?
Със жълтите си котешки очи
ме наблюдава младата лайкучка.
Вървя в треви и макове обут.
Тук всяка стъпка ми е тъй позната,
че ако стана някога прочут,
заслугата ще е на равнината.
ПЛОВДИВСКИ СОНЕТ
И днес аз бродя в тоя скръбен град…
Д. Дебелянов
И ето - век след Дебелянов бродя
из тоя град. Дъждът ръми, ръми…
Каква е тази участ, или мода,
поетите да бъдат все сами?…
Вървя по вече извървени улици,
преметени от южни ветрове.
Марица е пред мен като презумпция
разполовяваща града на две.
През Джумаята, после покрай парка,
край складовете бивши за цигари
ще крача все нататък и нататък,
докато стигна чак до сточна гара
и там категорично, без остатък
аз самотата си ще разтоваря.
