Недялко Чалъков

Един ден тръгнахме рано за Карпатите. В планината живееха братята на Гого. Преминахме с влака през Олтения - равнинна местност, подобна на Дунавската равнина. Пред нас се разкриваше прекрасна панорама.

Слязохме от влака. Тръгнахме към планината пеш, по една каменна пътека. Беше обяд, най-голямата горещина. Вървяхме доста време. Децата се измориха.

А ние - по-възрастните, едва дишахме. Изведнъж поглеждам тъщата, събула обувките, които изранили краката й, вървеше боса. Всички се засмяхме.

Вирджил прегърна мама Мара и й каза, че е велика жена. А тя му отвърна: „Абе, Вирджиле, синко мой, къде ме поведе тука из тези планини, ако взема да пукна, да умра, че не можете и да ме погребете!”

А той се шегуваше: „Няма, няма, майко! Остава още малко, около два километра.” Мама Мара продължи: „Ти си решил, момче, силиците да ни вземеш! Но ще издържим! Няма да се предадем!…” И боса, усили крачките си по каменистия път. След нея ние се влачехме уморени, гладни и жадни…

Изведнъж горе в планината видяхме една къща, издигната на два ката. Това беше домът на братята на Гого. Изкачихме се до върха.

Бяхме изгорели от палещото слънце, изтощени от умора. Започнаха да ни заливат със студена вода. Братята ни посрещнаха като най-скъпи гости от България. Настаниха ни в къщата, за да си починем.

Подредиха трапезата. Седнали около нея, разказахме как сме пътували. Те се скараха на брат си Гого, защо не се е ободил, за да ни вземат с коли от гарата.

Прегърнаха тъщата ми като казаха, че е майка-героиня, щом е издължала боса по този нажежен от слънцето път. Наградиха я с румънска носия, която мама Мара веднага облече и с нея направи снимка за спомен.

Вечерта беше истинско шоу. Беше хладно, горе в планината. Накладоха буен огън. Всички деца (техните и нашите) обикаляха и прескачаха огъня. Домакините печаха пилета на шишове. Често чувах да споменават думата „бебе”.

Мислех, че имат малко дете, а се оказа, че единият от братята на Гого се казва Бебе. Когато им обясних какво съм мислел, всички много се смяха.

Нощта над Карпатите бе звездна и красива. А тишината сред зелените дървета ни опиваше.

Буйните огньове, извисяващи се на поляната, осветяваха наоколо цялата гора.
Вечерята на тревата, като на пикник, беше истинско удоволствие.

А печените късове месо, студената бира и безалкохолните напитки възвърнаха напълно силите ни. Бяхме щастливи, независимо от партизанското ни пътешествие.

Домакините пуснаха лека, приятна музика, която сякаш ни пренасяше в царството небесно. Бяха изключително добри и гостоприемни хора, които ни предложиха невероятна нощ в Карпатите.

Станахме рано и закусихме. Братята с колите ни откараха до гарата. Нямаше пъшкане, изкачване под горещото румънско слънце. Пътувахме приятно и удобно. Почерпиха ни, докато чакахме влака. Разделихме се като скъпи приятели.