Атанас Капралов

Подобно чужденец из този град
кръстосвам днес аз,
бившият му гражданин:
доброто в него губи пулс от глад,
а злото губи разум от преяждане.

Две смърти акушират на дете,
детето пък в мечтите си е духнало…
И моят град наместо да расте,
прегърбва се като комин пред рухване.

До шия в кал е поривът за скок
на вярата му -
вече кранта мършава!
На вожда-слънце монумента строг
историята по корем е тръшнала.

И фолк дула със спазматичен рев
концерта птичи закопават в нищото.
Сега духът не струва пукнат лев,
сега градът парцалено тържище е…

Ала понеже аз не съм парцал,
а вчерашна сълза,
по път отронена,
за сбогом край реката пак съм спрял
и мятам в нея трупчето на спомена…