Мина Карагьозова

Атанас Капралов, „Приближаване до взрива”, „Летера”, София, 2018

„Ако никой не те е разстрелвал,
ти не си минал жив през живота.”
Атанас Капралов, „Приближаване до взрива”

Една виртуозно апокалиптична книга, където краят на познатия ни свят е представен като взрив, след който ще има спасение с любов и доброта.

Взривът е социален - героят е тук, за да “умре за теб в боя/,в който ти днес отсъстваш!”, водим битки уж за честта си, а всъщност водим битки за България.

Взривът е и емоционален - смъртта на незаченатите любови и спасението да заченем отново един нов свят след гибелта на стария.

После дрехите ни ще пламнат
и до кожи ще изгорят.
Знам от женска плът -
уж измамна! -
как се вае най-вярна плът…

Взривът е и духовен, и езотеричен - извисената любов отвъд взрива, смъртта и вечността ще въплъти молитвата на героя милиард вечери да заспива до любимата на “далечна звезда”.

Извън специфично библейския смисъл, терминът „апокалипсис” често се използва, за да говори за последните времена като цяло, или по-точно, за края на последните времена.

Събития, които се случват в последните времена като второто идване на Христос и битката при Армагедон понякога се наричат Апокалипсис.

Апокалипсисът ще бъде окончателното откриване на Бог, Неговия гняв, правосъдие и, в крайна сметка, Неговата любов. Исус Христос е върховния „апокалипсис” на Бога, тъй като Той ни откри Бога (Йоан 14:9; Евреи 1:2).

В книгата на Капралов Второ пришествие няма. Вместо това един човек е пратен на Земята с мисия невъзможна. Тълпата иска чудеса и шоу. Никой не е готов да чуе думите за изкупление и покаяние. Но все пак надеждата за присъствие на Христовия дух е тук:

Светлината отвъд те зове…
Дай ни знак,
че си ти,
Сине Божи?…
Но уви -
ти си просто човек,
пратен тук
с мисия невъзможна.

Битката е за Христовото съзнание вътре в нас.Това е новият Армагедон.Битката е за честта, за България, за света който е “смъртник”. И в нея:

Който вярва - ще ме последва.
Който свети - ще ми е слънце.

В тази битка лирическият герой, носител на светлината и “гард на космоса” е висока мишена. Той е недосегаем, защото го пази бяла, добра магия. Недосегаем е, защото лилипути са тези, които се целят в него и неговата висока мисия.

Висока е емоционалната доминанта в тази книга. И заглавието е много точно. Тук всичко се случва на ръба - на ръба на духовната и физическата смърт, на ръба на неосъществените и живите любови, на ръба на загиващия в тъмнината на злобата и неверието свят.

И духът ми,
раздрал всемира,
с вик сакрален се вмества в нея:
знак към живите -
че умирам,
знак към мъртвите -
че живея.

Постройката на стиха следва трескавата, взривна емоция. Защото там, където пътят напред или назад е вече невъзможен - лирическият герой тръгва нагоре - към звездите, за да стане “сомнамбул в космоса”.

На моменти един стих се състои само от една дума.Дори графично погледнато, стихът е като безумно висок гейзер, стигащ чак до небето, с нажежени до бяло струи любов и страдание за загиващия, вървящ към неизбежна гибел свят.

И търсим сред вселенските мъгли
звезда за дом подобно сомнамбули…
А дъжд под нас отчайващо вали
и свършва Ной в корема на акула.

Любовта е сакрална, тя зачева светове, тя осветява тъмнината на полуделия свят, тя е безсмъртна, по-точно отвъдна и вечна, по отношение на смъртта. Тя е антипод на ентропията и суицидните настроения на Земята.

Сливането с любимата е онова, което прави света по-светъл и има шанс за го продължи в “две наши семчици” - децата.

Сега,
когато сме родилно слети,
с едно небе е този свят по-светъл!

Тази поетична книга откровено съдържа в себе си оксиморонни стихове, ситуации, идеи. Идеята да се умре за живота не е нова. През хилядолетията са я изповядвали много герои и поети. И тук тя е художествено защитена.

Написах последното изречение и веднага усетих колко хладно и констативно звучи то в сравнение с взривната сплав, с лавата от емоции в поетичната книга на Атанас Капралов.

“Приближаване до взрива” е едно логично продължение на книгите от същия автор
“Нежен скитник” и “Дамгосан”.

Със същия стихиен емоционален заряд тя изразява болката на поета от несъвършенството и обречеността на нашия свят.

Тази поетична книга отразява краха на илюзиите за по-добро настояще. Бъдещето е космично и отвъдно, качествено различно от идеята за живота който “Ще дойде по-хубав от песен,/ по- хубав от пролетен ден.”

Светът е достигнал до точката, от която завръщане не е възможно. Пътят е един - нагоре, към светлината на Бога и вечността.И това е начинът да преминеш жив през живота.

Това е откровението (Апокалипсис - откровение) на апокалиптичната поетична книга “Приближаване до взрива”.