ВАЯТЕЛСТВО
ВАЯТЕЛСТВО
Цяла нощ те гоних и не мигнах,
докато изгрееш в моя стих.
Заранта с очите си те стигнах
и с душата си те улових.
Стой покорно на пиедестала -
съвършена да те пресъздам!
Никоя жена не е успяла
да избяга досега от там.
ПЛОДЪТ
Довяна от дъха на суховея,
на устните ти каца нежността.
В трапчинката ти днес целувка зрее -
най-хубавият плод на есента.
Тя есен подир есен все е зряла
и съхнела на корена в тъга.
Защо ти е? Не би ли ми я дала
все някога? След мъничко… Сега!
КРЪГ
Целувката е кръг на самотата.
Сълзите са измъчена вода.
А любовта - метлата, след която
остава само прашната следа.
Един до друг е тъжно и опасно.
Докосна ли те, ще се нараним.
Постелята за двама ни е тясна
и много е широка за един.
ВЪЛШЕБСТВО
Душата ти сама дойде при мене,
в лиричен миг, а не след битка люта.
По нищо не приличах на елена,
строшил рога за своята кошута.
Бях слаб, разочарован, изоставен,
една претръпнала, унила тръпка.
Но нежността на твоята прегръдка
най-силен сред мъжете ме направи.
ПРОБЛЯСЪК
И безсърдечна, и дребнаво-строга,
на слънце, на луна или на свещ,
ти взираше се в мен до изнемога,
докато най-подир ме прочетеш.
- И точка. И възторгът си отива.
- И запетая, - казвам аз. - Ела!
Намирам те за още по-красива
зад тези изглупели очила!
КАФЕНЕ НА ГАРА
Помолих я за глътка самота
и тя ме настани на празна маса
пред вазата с невехнещи цветя,
зад фикус, сбутан в ъгъл на тераса.
Билет за презаверка имам пак.
Но качването ми дали си струва
в един отдавна аварирал влак,
забравил вече за къде пътува?
ВЪЗРАСТТА
Възрастта си не почитам.
Даже й изневерих.
Хукнах - спънах се в артрита
и коляното разбих.
Кръв тече, което значи,
че съм още жив, нали?
Всеки миг ще се разплача
от възторг, че ме боли!
