Калина Томова

***
В предградието на моето съзнание,
закътана в потайните дебри
на непознати владения,
стои отключена една древна врата -
тежка,
масивна,
рядко отваряна…
В спомените ми се размиват и губят
миговете на тайнственото й проскърцване.
Дори не мога да твърдя със сигурност
дали изобщо е отваряна тази врата
или всичко е плод единствено
на пробуденото ми въображение.

Но дълбоко в себе си знам,
че някъде там тя съществува…

***
Пеперуда пропърха в мечтите ми…
Мисълта неуловимо трепна с обновени очи - тя толкова дълго беше самотна, безмълвна, вглъбена в проблемите, че забрави да ражда мечти.
Пеперудата я пробуди с нежния трепет на призрачните си криле.
От неуловимото фино движение се създаде заряд. Тишината затрептя от възбуда и докосна мелодичните струни на прозрачния въздух, които сътвориха вълшебна мелодия.
И мисълта се превърна отново в творец!
Моята мисъл, която се беше загубила, полетя след пеперудата и затанцува край нея с неподправен възторг. В този шеметен танц тя отвори отново врати за мечтите. И те полетяха като пеперуди в безкрая.
Аз съм пеперудата, която се опитва да докосне мечтите ти.
Този свят е създаден от мисъл, любов и мечта.
Аз съм онази светла енергия, която се опитва да проникне в храма на твоите мисли и да отвори широко вратите, през които спокойно да преминават мечтите, сътворени от теб.
Аз съм пеперудата, която пропърха с криле…